Защо в твоят свят се появих?
Защо ли те пуснах в моето сърце,
в сънищата си даже те приютих
и искам да усещам твоите ръце.
С целувки и ласки в мислите си се сдобихме
и плаче пак моята душа,
за тази любов ли се родихме?
Чувствам се все сама.
Защо не мога да си забраня да те искам,
но да спра-не мога.
До кога зъби да стискам?
Нашепва в мен тревога.
Защо да те обикна си позволих?
Така далече си от мен почти всеки ден
и ме преследваш,като призрак див.
Каза ми:''Бъди с(ъс) мен!''
2 коментара:
.......защото по добре да си обичала така,а после само в съня си да докосваш ти любимата ръка
защото по добре да си загубил ти такваз любов, отколкото тя нивга да не те споходи
защото има обич с болка да...но по е сладка от безмисленото съществуване в заблудата че ТРЯБВАЛО било, че хората, че той ли тя ли
Страхотно е Креми.Обичай мила и бъди обичана въпреки(както личи и в стиха ти) не заради и вярвам по-щастлива ще си ти от другите за които лекичко намекнах.
Браво миличка, страхотно е!!!
Благодаря ти,Десинка!Отново си права!Обичай и бъди обичана и ти,така всичко ще се подреди!;)))
Публикуване на коментар