Научих се
да не обичам.
Научих се
и да не мразя.
И усвоих системата-
безразличие.
Душата си
от болката ще пазя.
Ще има утре.
Днес го няма.
Но вчера
също се прокрадва.
И всичко
кръговрат е!
А болката ми?
Кой ми я открадна?!
Но ти подавам ръка
Погледнах в очите ти,
болка усетих
и някаква скрита тъга.
И ярост стаена,
дълбоко прикрита-
стоока самотна душа.
Мен също боли ме,
аз също тъгувам,
аз също така съм сама.
И ярост в душата си
също прикривам,
но ти подавам ръка.
10 неща, които трябва да имате за Есен-Зима 2009-2010
Кожен клин
Без кожен клин не може. Първо, навлезе още миналата година, така че ти може и да не навлизате в излишни разходи. Второ, стои адски секси, тъй като стяга краката. Трето, може да бъде носен под жилетка, пуловер, рокля, туника и какво ли още. Четвърто – ако все още не си се убедила, че е must, няма нужда от четвърто. Типични и basic предложения ни показват Alessandro dell Acqua и Dsquared. Emilio Pucci вкарва малко разнообразие с ципове и пр., но пък ефектът отново е зашеметяващ.
Плетива
Прежда, вълна, куки, баби, жилетки, пуловери – всичко върши работа. Меко, удобно, скрива дефектите, защото е по-обемно дори и от вас. На всичкото отгоре топли. Няма да сбъркаш с модел тип шал-жилетка – присъстваше навсякъде по catwalks.
Прозрачен топ
Лятото може и да е свършило, но това не означава, че ние ще си останем вкъщи. Още по-малко, че ще тръгнем навлечени вечер. Разбира се, че ще оставим ярките цветове и флоралните мотиви на някоя от по-горните етажерки, поне докато не дойде месец май. Прозрачният топ е идеалният вариант в този случай. Ако изключим гореописаните фактори, той просто стои страшно секси. Защо? Ами защото е прозрачен. Хем нещо се вижда, хем нищо не се вижда. Както знаем полускритото се оказва най-интересно…Barbara Bui и Luca Luca определено с се постарали.
Вълнено костюмче
Можете ли да си представиш зимата без вълнено костюмче. Жените го познават в този му вариант от близо век вече. Следователно – не можеш. Вълненото костюмче, което майка ти е носила се връща всеки септември и си заминава всеки април. И така сто години подред. То е задължително, защото е стилно – с него може да отидеш навсякъде през деня и пак ще те погледнат с добро око, било то и по различни причини. Пионерът Chanel отново е тук – просто няма как да отсъства. Предложенията на Prada, Ralph Lauren и Bottega Veneta обаче също не са за изпускане.
Кожено яке
И то като вълненото костюмче заема почетно място всяка една година. С малки промени, то все пак си остава класика. С ревери, без ревери, с капси или пък без ресни. Тук там се появява и мъх – като при Gareth Pugh. Stella McCartney и Balmain пък залагат на рокерския елемент – с ревери и някое и друго синджирче. Класиката обаче си е класика – изчистена и винаги на място.
Кадифе
Луи II, V, VI – много пурпур, много злато и много кадифе. Aquilano e Rimodi – и той по същия начин. Кадифето се завръща с пълна сила. Много стилно, но най-вече много кралско – в добрия смисъл. Elie Saab, Ferre и Victor&Rolf продължават традицията – било то в черно или пък зелено. Върху рокли и жилетки. И не, не чакай новогодишната нощ, за да се издокараш по подобен начин. Днес е модерно другото кадифе.
Ботуши над коляното
Спомняме си ги още от „Хубава жена”, когато Джулия Робъртс влезе с тях в penthouse апартамента на Ричърд Гиър. И стана символ – на жените, на хубавите жени и на (не)прикритата женска сексуалност. Тази година ще ги виждаме навсякъде. Haider Ackermann държи на черното, а Roberto Cavalli както винаги експериментира – с телесно. При Peter Jensen напомнят на тиролски ботуш, а при Antonio Berardi са от зелен велур. Харесваме ги, защото са страшно женствени.
Бельо на показ
По стилен начин, разбира се. Елементи от него откриваме навсякъде – в рокли при Richard Nicoll или пък направо в корсети – при D&G, разбира се. Dolce&Gabbana и Givenchy не само използват елементи от бельото – било то дантели или нещо друго, те загатват самото бельо – под черно и леко прозрачно.
Драперии
Виждаме ги върху рокли. Материите са гладки, падащи и много лъскави. Donna Karan и Givenchy, Doo Ri и Marchesa – лъскаво, трико. И Devi Kroell разбира се – със сатен. При това червен.
Кожa с косъм
Палтото си е палто – абсолютният must за зимата, било то сега или пък след 5 години. Кожата, както самa забелязваш, присъства навсякъде тази зима – от клинове, през високи ботуши до якета. Първо, топли. Второ – стилна е. Трето – класика е. Dolce&Gabbana и Alexandro dell Acqua не могат да го пропуснат – само че с много, много дълъг косъм.
Апрески
Едните ги обожават, другите не могат и да ги погледнат. Ние ги харесваме. Най-популярни си остават австралийските UGG boots, които заляха цяла Европа – особено Великобритания. Те обаче не са единствените – ботушките се качиха и на catwalk-а този сезон. Bernhard Willhelm и Nathan Jenden се справиха много добре, при това в разнообразни цветове. Пионерите обаче си остават UGG.
Туид
Преди няколко години се завърна „с гръм и трясък”. В розово, синьо и какво ли още не. И оттогава не изчезва. Няма и причина за това. Стилен, а ние го харесваме. Alexander McQueen направи абсолютна революция в тази област.
Без кожен клин не може. Първо, навлезе още миналата година, така че ти може и да не навлизате в излишни разходи. Второ, стои адски секси, тъй като стяга краката. Трето, може да бъде носен под жилетка, пуловер, рокля, туника и какво ли още. Четвърто – ако все още не си се убедила, че е must, няма нужда от четвърто. Типични и basic предложения ни показват Alessandro dell Acqua и Dsquared. Emilio Pucci вкарва малко разнообразие с ципове и пр., но пък ефектът отново е зашеметяващ.
Плетива
Прежда, вълна, куки, баби, жилетки, пуловери – всичко върши работа. Меко, удобно, скрива дефектите, защото е по-обемно дори и от вас. На всичкото отгоре топли. Няма да сбъркаш с модел тип шал-жилетка – присъстваше навсякъде по catwalks.
Прозрачен топ
Лятото може и да е свършило, но това не означава, че ние ще си останем вкъщи. Още по-малко, че ще тръгнем навлечени вечер. Разбира се, че ще оставим ярките цветове и флоралните мотиви на някоя от по-горните етажерки, поне докато не дойде месец май. Прозрачният топ е идеалният вариант в този случай. Ако изключим гореописаните фактори, той просто стои страшно секси. Защо? Ами защото е прозрачен. Хем нещо се вижда, хем нищо не се вижда. Както знаем полускритото се оказва най-интересно…Barbara Bui и Luca Luca определено с се постарали.
Вълнено костюмче
Можете ли да си представиш зимата без вълнено костюмче. Жените го познават в този му вариант от близо век вече. Следователно – не можеш. Вълненото костюмче, което майка ти е носила се връща всеки септември и си заминава всеки април. И така сто години подред. То е задължително, защото е стилно – с него може да отидеш навсякъде през деня и пак ще те погледнат с добро око, било то и по различни причини. Пионерът Chanel отново е тук – просто няма как да отсъства. Предложенията на Prada, Ralph Lauren и Bottega Veneta обаче също не са за изпускане.
Кожено яке
И то като вълненото костюмче заема почетно място всяка една година. С малки промени, то все пак си остава класика. С ревери, без ревери, с капси или пък без ресни. Тук там се появява и мъх – като при Gareth Pugh. Stella McCartney и Balmain пък залагат на рокерския елемент – с ревери и някое и друго синджирче. Класиката обаче си е класика – изчистена и винаги на място.
Кадифе
Луи II, V, VI – много пурпур, много злато и много кадифе. Aquilano e Rimodi – и той по същия начин. Кадифето се завръща с пълна сила. Много стилно, но най-вече много кралско – в добрия смисъл. Elie Saab, Ferre и Victor&Rolf продължават традицията – било то в черно или пък зелено. Върху рокли и жилетки. И не, не чакай новогодишната нощ, за да се издокараш по подобен начин. Днес е модерно другото кадифе.
Ботуши над коляното
Спомняме си ги още от „Хубава жена”, когато Джулия Робъртс влезе с тях в penthouse апартамента на Ричърд Гиър. И стана символ – на жените, на хубавите жени и на (не)прикритата женска сексуалност. Тази година ще ги виждаме навсякъде. Haider Ackermann държи на черното, а Roberto Cavalli както винаги експериментира – с телесно. При Peter Jensen напомнят на тиролски ботуш, а при Antonio Berardi са от зелен велур. Харесваме ги, защото са страшно женствени.
Бельо на показ
По стилен начин, разбира се. Елементи от него откриваме навсякъде – в рокли при Richard Nicoll или пък направо в корсети – при D&G, разбира се. Dolce&Gabbana и Givenchy не само използват елементи от бельото – било то дантели или нещо друго, те загатват самото бельо – под черно и леко прозрачно.
Драперии
Виждаме ги върху рокли. Материите са гладки, падащи и много лъскави. Donna Karan и Givenchy, Doo Ri и Marchesa – лъскаво, трико. И Devi Kroell разбира се – със сатен. При това червен.
Кожa с косъм
Палтото си е палто – абсолютният must за зимата, било то сега или пък след 5 години. Кожата, както самa забелязваш, присъства навсякъде тази зима – от клинове, през високи ботуши до якета. Първо, топли. Второ – стилна е. Трето – класика е. Dolce&Gabbana и Alexandro dell Acqua не могат да го пропуснат – само че с много, много дълъг косъм.
Апрески
Едните ги обожават, другите не могат и да ги погледнат. Ние ги харесваме. Най-популярни си остават австралийските UGG boots, които заляха цяла Европа – особено Великобритания. Те обаче не са единствените – ботушките се качиха и на catwalk-а този сезон. Bernhard Willhelm и Nathan Jenden се справиха много добре, при това в разнообразни цветове. Пионерите обаче си остават UGG.
Туид
Преди няколко години се завърна „с гръм и трясък”. В розово, синьо и какво ли още не. И оттогава не изчезва. Няма и причина за това. Стилен, а ние го харесваме. Alexander McQueen направи абсолютна революция в тази област.
club.bg
Кой е измислил Хелоуин?
Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните.И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин! За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна. А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта. Но тази весела нощ била и най-страшната в годината.Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си. През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows? Eve или съкратено Halloween. По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en, който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската. Почерпи, за да не ти напакостя! Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя).Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа). През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.
zadoma
Витамините за коса
Витамин В2
Липсата му в организма се забелязва лесно. Ако скалпа е мазен, а краищата на косата са сухи – именно този витамин е в минус. Той допринася за здравия вид на косата и може да се набави чрез млечните продукти, месото, черния дроб и пълнозърнестия хляб.
Витамин В3
Витамин В3
Той е свързан с наситения цвят на косата и блясъка, ако липсва тя изглежда зле и дори посивява по-бързо. Този витамин отговаря за пигментацията. Освен това косата расте много по-бавно при недостатъчност на В3. Съдържа се в говеждото месо и черния дроб, в бирената мая, рибата и в зърнените закуски.
Витамин В5
Витамин В5
Играе важна роля в поддържането на имунитета и се отразява на косата. Укрепва корените й и подобрява храненето с кислород. Намира се в птичето месо, яйчения жълтък, зърнените закуски, броколи и бирена мая.
Витамин В6
Витамин В6
Ако страдаш от себорея и сухота на кожата, причината е в липсата на този витамин. Може да се набави от пилешкото, рибата, свинското месо, яйцата, соята, зеленчуци, банани, орехи, картофи, зеле и зърнени закуски.
Витамин В9
Витамин В9
За бързия растеж на косата и за гъстотата й способства витамин В9. Намира се в зеленчуци, извара и рибата.
Витамин В10
Витамин В10
Помага за поддръжката на хубав цвят и предпазва от ранно посивяване. Нужни са млечни продукти, ориз, картофи, риба и орехи.
Витамин В12
Витамин В12
Има отношение към растежа на косата и нейната здравина. Косопадът и сухотата са признак на недостиг. Витамин В12 се съдържа в месо, в морските продукти, млечните продукти и в жълтъка.
Витамин Вс (фолиева киселина)
Изключително важен витамин, необходим за производството на нови клетки. Оказва важно влияние върху растежа на косата. Съдържа се в зеленчуците, черния дроб и бирената мая.
Витамин С
Витамин С
Задачата му е да поддържа кръвоносните съдове здрави, а по тях кръвта достига и до корените на косата. Благодарение на него се подобрява кръвообръщението на кожата на главата, тоест косата се храни пълноценно и се предотвратява косопада. Витамин С се съдържа най-вече в цитрусовите плодове, в горските плодове и в шипката.
Витамин А
Витамин А
Особено полезен при суха и чуплива коса. Спомага да се възстанови структурата на повредената коса, придава блясък и еластичност. Намира се в рибата, маслото, жълтъка, морковите и повечето зеленчуци. Под името ретинол се среща много често в козметични препарати – шампоани, маски за коси.
Витамин Е
Витамин Е
Участва в преноса на кислород в кръвта, подобрява кръвообръщението и укрепва имунната система. Недостигът на витамина се отразява на растежа на косата и дори става причина за косопад. Витамин Е се съдържа в орехите, в суровите семена и в слънчогледовото олиото.
moetodete.bg
Фън-шуй и цвета на дрехите:)
Загадъчната дума фън-шуй в превод означава само: вода-вятър, но това понятие включва в себе си много, например, от архитектурата, астрологията и био-енергетиката. Смята се, че това китайско изкуство дава съвети само в областта на подреждането и благоустройството на жилището, но знанията на фън-шуй засягат многото страни на живота, и модата не е изключение.
Дрехите и аксесоарите в източните страни се смятат за продължение на самия човек, а и често професията на човека може да се определи по дрехите му.
Когато избираме дрехи фен-шуй ни съветва да се ориентираме по пет основни космически цвята - червен, жълт, зелен, бял и черен.
Черният и белият цвят символизират вечното противопоставяне на доброто и злото, нали даже в приказките добрите герои са облечени в светли дрехи, а лошите в черни. Обаче в света доброто не може да съществува без злото, затова и двата цвята се смятат за свещени, и ги избират за особени церемонии (сватби или тържествени приеми). Черният цвят понякога използва, за да покажат особеното положение (например, монашеското расо или строгия делови костюм). А когато се съчетаят тези два цвята се образува трети - сив, които символизира парите и среброто (например, костюмите на английските аристократи са сиви).
Червеният е символ на властта и активната жизнена сила, затова червеното червило се смята за най-сексуално, а червеното бельо прави жената особено привлекателна в очите на партньора. Този цвят е най-подходящ за привличане на любов и страст.
На всички е известен израза "жълтата тениска на лидера", нали именно жълтият цвят помага за концентрацията на мислите и намирането на най-добрият способ за решаване на проблемите. жълтия цвят се смята за цвета на земята и слънцето, той не дразни, а настройва околните положително и оптимистично. Неговите роднини - бежовия и пясъчния са подходящи за ежедневно облекло, добре се съчетават с други цветове и не развалят общия цветови фон.
Зеления - живителен и успокояващ цвят, цветът на тревата и дърветата. За бързо излекуване и възстановяване се препоръчват всички нюанси на зеленото. Той способства за сливане с природата, а в съчетание с нежнорозов символизира любовта и щастието. Това се обяснява с това, че романтичните срещи се асоциират с букет цветя.
Розовият цвят носи в себе си чувственост и доброта.
Различните нюанси на червеното - вишнев, малинов, оранжев цвят са много женствени и необичайни. Това оптимистични цветове, които веднага ни дават да разберем, че човекът, който ги е избрал е решителен и интересен.За привличане на любов и късмет в живота е най-добре да се използват в облеклото различни комбинации ярки цветове (зелено и червено) с черно и бяло. А към дънките фен-шуй се отнася доста хладно. Смята се, че светлосиният цвят е цветът на небето, на просветлението, а хората които избират панталони с този цвят, прекъсват връзката си с космоса. Затова, когато избирате дънки е по-добре те да не са с класическия светло-син цвят.
Фън-шуй отдава голямо значение и на платовете, препоръчват се натурални тъкани - коприна, лен, памук и др.
zajenata.net
Димитровден e-26.10
На 26 октомври Българската православна църква чества Димитровден. На този ден се почита паметта на Свети Димитър. Според народните предания празникът дава началото на зимния период. Имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и други.
Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Празникът е смятан за началото на зимата и студа и поради тази причина светецът се свързва със света на мъртвите. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима“. Около празника е и една от най-големите Задушници.
Според народните вярвания Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Според житието Свети Димитрий е роден в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо преследване срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун".
Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Той е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и произвидните им имена.
Градовете Сливен, Видин и Радомир са избрали Димитровден за свой празник. Днес е и професионалният празник на строителите.
Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Празникът е смятан за началото на зимата и студа и поради тази причина светецът се свързва със света на мъртвите. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима“. Около празника е и една от най-големите Задушници.
Според народните вярвания Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Според житието Свети Димитрий е роден в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо преследване срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун".
Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Той е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и произвидните им имена.
Градовете Сливен, Видин и Радомир са избрали Димитровден за свой празник. Днес е и професионалният празник на строителите.
BPost.bg
Малкият принц
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Това е една от най-известните и най-обичаните приказки на света; загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
:slovo.bg
Орхидея
Сред огромния брой орхидеи само един вид се цени не заради прекрасните му цветове, а заради плодовете му. Това е плосколистната ванилия, Vanilla planifolia (сем. Orchidaceae), вечнозелено пълзящо растение с цилиндрично дълго стъбло, което може да достигне 100 м дължина.Още ацтеките, древното население на Мексико, отглеждали ванилията като ароматична подправка, а испанците разпространили употребата и в Европа. Отначало единствения производител на ванилия било Мексико, което изнасяло годишно повече от 20 000 кг. През 1822 г. Французите създават плантациите в Гвиана на остров Мавриций, но много години наред растенията не давали плод. Не успели да се изяснят причините за неуспеха. Едва през 1837 г. Морен доказва, че прашецът с форма на пръчица може да се пренася от пчели, които не се срещат извън Латинска Америка. След това откритие започнали да прилагат изкуствено опрашаване и от този момент получавали добра реколта в плантациите.Ванилията започва да дава плодове на третата година и продължава да дава до 40 годишната си възраст. Плодът е цилиндрична кутийка, подобна на шушулка, с дължина около 25 см. Прясно обрарботените кутийки ванилия нямат аромат, затова се подлагат на бавна ферментация. Те се разрязват и се сушат на слънце, после се увиват с вълнени одеала или рогозки, за да се затоплят. През ноща когато е по-хладно, ванилията се държи в грижливо затворени сандъци. Ферментацията трае няколко седмици, докато плодовете станат кафяви и приемат характерният ванилов аромат. Миризмата на ферментиралия плод се дължи на гликозида ванилин – до 2,7%.След ферментацията ароматните кафяви шушулкоподобни кутийки приемат характерна закривена форма на бастун. Въвеждането на ванилията като подправка на сладкиши и тестени изделия е заслуга на английския аптекар Морган, който за пръв път я употребил в кралския двор. Днес ванилията намира широко приложение в хранителната промишленост. Заместител на ванилията са т. нар. ванилови - плодове на други видове ванилия, такива като V. pompona, V. guianensis. Те обаче не съдържат ванилия, а кумарин. V. pompona произхожда от Централна Америка. Получаваното от нея масло с миризма на хелиотроп се употребява в парфюмерията и за ароматизиране на тютюн. Днес вместо скъпата ванилия се използва синтетичен ванилин, който примесен със захар, носи наименованието ванилова захар.
Приятелството!!!
Покажете на приятелите си колко ги обичате!
Помни:
'Добрият приятел ще плати гаранцията, за да те извади от затвора....
Но истинският приятел ще седи зедно с теб, казвайки 'Прецакахме се, но пък се забавлявахме!'
Гордея се, че съм твой приятел! Трябва да прочетеш всичко надолу до последното изречение и не прескачай!
Разбрах, че....
Животът е като тоалетна хартия. Колкото си по-близко до края, толкова по-бързо минава. Разбрах, че....Tрябва да сме благодарни, че Господ не ни дава всичко, за което го молим. Разбрах, че.... Парите не могат да купят класа.
Разбрах, че... малките ежедневни неща, които ни се случват, правят живота толкова грандиозен.
Разбрах че.... Под твърдата обвивка на всеки се крие някой, който иска да бъде оценен и обичан.
Разбрах, че....Господ не е създал всичко за един ден Какво ме кара да мисля, че аз ще мога? Разбах, че....Игнорирането на фактите не променя фактите.
Разбрах, че....Колкото по-малко време имам за работа, толкова повече работи свършвам.
ТИ СИ МОЙ ПРИЯТЕЛ И ЗА МЕН Е ЧЕСТ!!!
митове за косата
1. Сто разресвания с четка всяка вечер заздравяват косата. -Точно обратното. Ресането на косата е агресивен акт - дърпането на косъма от корена му (особено с пластмасов гребен или четка) поврежда отделните нишки в неговата структура. Затова решете косата си само тогава, когато искате да я оформите. Най-добре е да използвате дървена четка, тя е най-щадяща към косъма.
2. Редуването на различни марки шампоани е полезно за косата.-Не е вярно. Косата не притежава способност да различава марката на шампоана, нито пък изявява предпочитание към един или друг козметичен продукт. Честото сменяне на шампоана може да направи кожата на главата ви по-чувствителна, а в някои случаи и да предизвика появата на пърхот.
3. Препаратите за изправяне на къдрави коси не са вредни.- Абсолютно погрешно. Тези продукти са силно алкални и по тази причина - изключително агресивни за косата. Те проникват в структурата на косъма и я променят. Използването на такъв препарат може да се превърне в огромен проблем за жените с по-слаби и тънки коси. Препоръчително е да изберете препарат, обогатен с балсам, който да намали степента на евентуалното увреждане на косата.
4. Редовното подстригване стимулира растежа на косата.-Пълна заблуда. Косата расте с 1,5 см на месец, независимо от това дали я подстригвате редовно, или не. През лятото този процес се ускорява, но това няма нищо общо с посещенията при фризьора, а е свързано с хормоните, които влияят на бързината на растежа. Това, което със сигурност печелим от редовното подрязване на крайчетата, е, че премахваме цъфтящите връхчета.
5. Стресът е основната причина за косопада. -Не е съвсем така. От косата ни всекидневно падат от 50 до 120 косъма. Това е съвсем нормален процес. Възможно е да загубите малко повече коса, когато сте подложени на по-сериозно напрежение или сте преживели големи промени в живота си - развод, загуба на работата, животоспасяваща операция... Често срещани причини за падането на косата са бременността и антибиотиците. След няколко седмици обаче падналите косми порастват отново. За да засилите растежа можете да използвате специална козметика.
6. Боядисването поврежда косата. -Не е вярно. Съвременните бои са обогатени с достатъчно подхранващи съставки и не причинят изтъняване и непоправимо увреждане на косата. Някои от тях съдържат протеини, които заздравяват косъма и правят гривата по-податлива на оформяне.Но за да сте спокойни, преди да пристъпите към драстична промяна на цвета на косата, консултирайте се със специалист какъв продукт да използвате. Правете и подхранващи маски, за да запазите цвета си по-дълго време.
7. Можете да заздравите цъфтящите краища с подходящ продукт. -За съжаление не е така. Цъфналите връхчета на косата не могат да се възстановят. Единственото нещо, което може да се направи с тях, е да се подстрижат. Нащърбените върхове могат да се направят по-незабележими, ако косата се намаже с продукт, съдържащ силикон или пчелен восък. Това временно ще „слепи" краищата, но няма да реши проблема.
8. Не е възможно слабата коса (с тънък косъм) да изглежда обемна. - Изобщо не е вярно. Пет минути на ден с нагорещени ролки на главата са достатъчни, за да придадат живот и на най-правата и най-слабата коса. Махнехте ги, когато са напълно изстинали, и не разресвайте твърде енергично, за да не „паднат" къдриците. На пазара вече има продукти, които придават обем и в корена на косата. Обикновено можете да го намерите под формата на спрей, който се впръксва в основата на косъма. Ако и това не помага, пробвайте да тупирате косата леко в корените, за да повдигнете прическата си.
9. За да изглежда чиста, косата трябва да се мие по-често от веднъж седмично. -И да, и не. Всичко е индивидуално и зависи от вашия тип коса, от възрастта ви, от това какъв живот водите, дори и от начина ви на хранене. Някои жени се чувстват по-добре, когато мият косите си през ден, други мислят, че така ги изсушават. Няма някакво правило, което да ви каже кога и през колко време да миете косата си. Доверете се на усещането си и преценете сами кой вариант е подходящ за вас.
10. Късата подстрижка отива само на слаби жени. - Не е вярно. Късата коса отива на всяка дама с големи очи, дълга шия и добро самочувствие. Късата прическа с добре оформена височина винаги създава илюзия, че изглеждате по-слаба.
2. Редуването на различни марки шампоани е полезно за косата.-Не е вярно. Косата не притежава способност да различава марката на шампоана, нито пък изявява предпочитание към един или друг козметичен продукт. Честото сменяне на шампоана може да направи кожата на главата ви по-чувствителна, а в някои случаи и да предизвика появата на пърхот.
3. Препаратите за изправяне на къдрави коси не са вредни.- Абсолютно погрешно. Тези продукти са силно алкални и по тази причина - изключително агресивни за косата. Те проникват в структурата на косъма и я променят. Използването на такъв препарат може да се превърне в огромен проблем за жените с по-слаби и тънки коси. Препоръчително е да изберете препарат, обогатен с балсам, който да намали степента на евентуалното увреждане на косата.
4. Редовното подстригване стимулира растежа на косата.-Пълна заблуда. Косата расте с 1,5 см на месец, независимо от това дали я подстригвате редовно, или не. През лятото този процес се ускорява, но това няма нищо общо с посещенията при фризьора, а е свързано с хормоните, които влияят на бързината на растежа. Това, което със сигурност печелим от редовното подрязване на крайчетата, е, че премахваме цъфтящите връхчета.
5. Стресът е основната причина за косопада. -Не е съвсем така. От косата ни всекидневно падат от 50 до 120 косъма. Това е съвсем нормален процес. Възможно е да загубите малко повече коса, когато сте подложени на по-сериозно напрежение или сте преживели големи промени в живота си - развод, загуба на работата, животоспасяваща операция... Често срещани причини за падането на косата са бременността и антибиотиците. След няколко седмици обаче падналите косми порастват отново. За да засилите растежа можете да използвате специална козметика.
6. Боядисването поврежда косата. -Не е вярно. Съвременните бои са обогатени с достатъчно подхранващи съставки и не причинят изтъняване и непоправимо увреждане на косата. Някои от тях съдържат протеини, които заздравяват косъма и правят гривата по-податлива на оформяне.Но за да сте спокойни, преди да пристъпите към драстична промяна на цвета на косата, консултирайте се със специалист какъв продукт да използвате. Правете и подхранващи маски, за да запазите цвета си по-дълго време.
7. Можете да заздравите цъфтящите краища с подходящ продукт. -За съжаление не е така. Цъфналите връхчета на косата не могат да се възстановят. Единственото нещо, което може да се направи с тях, е да се подстрижат. Нащърбените върхове могат да се направят по-незабележими, ако косата се намаже с продукт, съдържащ силикон или пчелен восък. Това временно ще „слепи" краищата, но няма да реши проблема.
8. Не е възможно слабата коса (с тънък косъм) да изглежда обемна. - Изобщо не е вярно. Пет минути на ден с нагорещени ролки на главата са достатъчни, за да придадат живот и на най-правата и най-слабата коса. Махнехте ги, когато са напълно изстинали, и не разресвайте твърде енергично, за да не „паднат" къдриците. На пазара вече има продукти, които придават обем и в корена на косата. Обикновено можете да го намерите под формата на спрей, който се впръксва в основата на косъма. Ако и това не помага, пробвайте да тупирате косата леко в корените, за да повдигнете прическата си.
9. За да изглежда чиста, косата трябва да се мие по-често от веднъж седмично. -И да, и не. Всичко е индивидуално и зависи от вашия тип коса, от възрастта ви, от това какъв живот водите, дори и от начина ви на хранене. Някои жени се чувстват по-добре, когато мият косите си през ден, други мислят, че така ги изсушават. Няма някакво правило, което да ви каже кога и през колко време да миете косата си. Доверете се на усещането си и преценете сами кой вариант е подходящ за вас.
10. Късата подстрижка отива само на слаби жени. - Не е вярно. Късата коса отива на всяка дама с големи очи, дълга шия и добро самочувствие. Късата прическа с добре оформена височина винаги създава илюзия, че изглеждате по-слаба.
Springfield -зима2009/2010
Градският шик за мъжете и ултра-женствена смесица от стилове за нежната половина са в основата на SPF стила този сезон. Новата колекция есен/зима 2009/10 на испанската марка!
Сканираща технология осигурява конфекция по мярка
Сканираща технология в лондонски магазини ще помага на жените да си купуват готово облекло, шито като по мярка, съобщи в. "Дейли експрес".
Софуерът използва данните от скенерите, за да скрои моделите идеално по фигурата.
Желаещите да си купят конфекция по мярка, няма да обикалят магазините, а ще ходят в "сканиращи аутлети". Там ще им бъде направен триизмерен запис на фигурата. След това те ще могат да избират модели от колекцията, предлагана на сайт в интернет.
Създател на сканиращата технология е компанията "Инова". Колекцията е дело на дизайнерите Дерик Уокър и Ники Тейлър.
Софуерът използва данните от скенерите, за да скрои моделите идеално по фигурата.
Желаещите да си купят конфекция по мярка, няма да обикалят магазините, а ще ходят в "сканиращи аутлети". Там ще им бъде направен триизмерен запис на фигурата. След това те ще могат да избират модели от колекцията, предлагана на сайт в интернет.
Създател на сканиращата технология е компанията "Инова". Колекцията е дело на дизайнерите Дерик Уокър и Ники Тейлър.
източник:club.bg
НЕДЕЙ!
Недей издига вълнолом в сърцето,
за да възпираш бури и вълни.
Сърцето в гняв се мята,в радост свети
то знае и възход и падини.
Създадено от плът, а не от камък
в гърдите ни тупти, като в небе
и вечно търси оня буен пламък,
за който Прометей наказан бе.
Недей издига вълнолом в сърцето,
недей издига каменна стена.
Не чуваш ли?-там тътнат ветровете,
бучи прибой-разбива се вълна.
за да възпираш бури и вълни.
Сърцето в гняв се мята,в радост свети
то знае и възход и падини.
Създадено от плът, а не от камък
в гърдите ни тупти, като в небе
и вечно търси оня буен пламък,
за който Прометей наказан бе.
Недей издига вълнолом в сърцето,
недей издига каменна стена.
Не чуваш ли?-там тътнат ветровете,
бучи прибой-разбива се вълна.
стиловете в облеклото
Вамп – дрехи с открити рамене или ръкави с разрези, през които севиждат раменете.
Винтаж - (Vintage-Look) – романтичен стил, за който са характернидрехи и аксесоари , които сякаш са купени втора ръка или са намеренив сандъка на баба. Например, чантички с къдрички или шалове, изплетенина една кука.
Гарсон – строг, “мъжки” стил в женското облекло, изразяващ стремежа към еманципация,разпространен през 20-те години след публикацията на романа на Виктор Маргерит«La Garconne» («Жената-момче»); характерни са костюми-смокинги, палта и сака с мъжка кройка.
Гвардейски – строги, подобни на военна униформа палта и костюми.
Гърли (Girlie-Look) – дрехи в стила на солистките на “Спайс Гърлс”, през 90-те години популярнимежду младите момичета, изразява “силата на женствеността”, от една страна това облеклое по-тийнейджърски непосредствено, а от друга подчертано сексуално, комбинира се с ботушис високи платформи и други елементи, косата често се сплита на плитки.
Джангъл – облекло в стил “милитъри”, появява се през 90-те заедно с едноименната музика ибързите брейк ритми.
Диско – стил на облеклото, популярен през 70-те години, така облечени са ходили на дискотека,след филма „Брилянтин” с Джон Траволта и Оливия Нютън-Джон, за него е характерно всичкокрасиво и блестящо, например, плат “металик”, актуален отново в ретро-колекциите през 90-те.
Звибел (Zwiebel-Look) – стил от 90-те години, при който се виждат няколко слоя облекло.
Имперски – стил в облеклото, който е бил разпространен през цялото време на управлениетона Наполеон І (1804-1814); характерна права кройка, свободно падащи гънки, много висока талия.
Камуфлаж – дрехи от плат с маскиращи шарки, популярен в средите на Freak през 60-70годинии при хип-хопърите през 90-те.
Кан кан – главен елемент, кринолинови, украсени с дантели поли, подобни на полите натанцьорките на кан кан в кабаретата.
Кънтри – класически британски, непринуден стил в облеклото, взет от висшата мода през70-те; за него са характерни вълнените платове и традиционните шотландски шарки.
Карибски – главен елемент: пола, която силно се разширява надолу.
Кармен – вдъхновен от испанските рокли във фламенко стил.
Колеж – спортно-елегантен стил, навеян от униформите на американските колежи, блузки с кройкина ризи, строги рокли с бели якички, плисирани поли, появил се в европейската мода през 50-те,смята се за класически.
Колор блокинг (Colour Blocking) – използвани контрастни детайли или части от облеклото,с които се прави впечатление на обект от графичното изкуство, характерно, например, за стилаКуреж.
Координати (Coordinates) – различни материи или елементи от облеклото, коитоси подхождат по цвят, рисунки, материя и др.
Куреж – създаден от парижкия моделиер Андре Куреж под влиянието на изкуството напоп-арта и космическите полети, модерен през втората половина на 60-те години.
Мао - дрехи, напомнящи традиционното работно облекло на китайците и униформата на Мао Дзе-дун: дълго, затворено сако в висока яка, за жените това преди всичко екостюм от панталон и сако, популярен в Англия през 60-те години, бил е модерен за кратко.
Милитъри или воененен - стил, присъстващ и в мъжките, и дамските облекла, подобен на военнауниформа, обикновено с сиво зелени или маслинови цветове.
Морски – дрехи за спорт и почивка, основно в синьо бялата гама, появява се около 1880 година,характерни са тънките бели пуловери, златни копчета, бели панталони.
Небрежен – противоположен на деловия стил или стил «sity» (градски), не изглежда евтин,но и не е и обмислен до последния детайл стил, демонстриращ лека небрежностили състоящ се от универсални елементи, които се комбинират с всички облекла.
Оверсайз (Oversize-Look) - стил, в който е прието да се носят дрехи с няколко размера по големи,модерен през 80-те и 90-те години, любим на Готие.
Овър/андър (Over/Under Look) - стил, комбиниращ различни прости елементи, например,къса рокля и тесни панталони.
Поп-арт - направление в модата от 60-те години, вдъхновено от съвременното изкуство и попарта;характерни са геометрични, абстрактни елементи, ярки, наситени,контрастиращи орнаменти, съчетаване на черно и бяло.
Прозрачен - дрехи, напълно или частично прозрачни.
Пуристански – сдържан, лаконичен, спретнат.
Ретро – използване на повече или по-малко елементи от модата в миналото.
Романтически - разпространен в 60-те и 70-те години, характерное използването на фолклорни елементи, дълги ефирни рокли.
Сафари или колониален – появил се през 60-те години спортен стил,заимствал елементи от военната униформа в тропиците, характерно е използването на леки,устойчиви към износване платове в цвят хаки, кафяв или бежов.
Слинки (Slinky-Look) – рокли, подчертаващи фигурата, модерни през 70-те по образец на модата от 30-те.
Смокинг (Tuxedo Style) - (tuxedo - в американския вариант на англ.ез. «смокинг»)- характерно използването на смокинг във всекидневното, в това число и женско облекло.
Спортно облекло (Sportswear) – свободни дрехи, които не притесняват движението, предназначениза всеки ден или почивка, първоначално много елементи са заимствани от спортистите.
Топлес - стил, представен от дизайнера Руди Гернрайх през1964 година; главната му черта са откритите гърди, повлиял е на модата при банските,в която в началото на 70-те са се появили така наречените монокини.
Фолклорен - стил, събиращ в себе си елементи от народните костюми от целия свят и съединяващги в нещо цяло, популярен от 1976 година благодарение на Ив Сен-Лоран,през 90-те е популярен с формата на етно-миксове.
Lingerie-Stil – стил, актуален през 90-те, напомнящ на бельо, топове, приличащи на сутиени,рокли комбинации, разработен е основно от Studio Versace.
ПРОИЗХОД НА ТИКВЕНИЯТ ФЕНЕР?
Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек.Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си.Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата. Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа.В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера.
появяване на:
Панталоните се появяват за първи път при азиатските конници, за да могат да яздят по-добре. В Рим се появяват през І-ви век и до ХХ век са забранени за жените. Жана д'Арк е била наказана за това, че е пренебрегнала забраната. А през 60-те години на миналия век Жаклин Онасис е помолена да напусне нюйоркски ресторант, на чиято врата било написано: "не приемаме жени с панталони".
Вратовръзките се свързват с хърватските конници, които по време на Тридесетгодишната война (1618-1648) връзвали кърпа около врата си.
Дънките се появяват в Европа в края на седми век, а чак през ХІХ са използвани като работно облекло на пристанищните работници. Баварският имигрант Леви Щраус през 1973 г. започва в Америка промишлено производство на дънки.
Дизайнерът на бикините е Жак Хям. Създава ги през 1946 г. и ги нарича "атом", но моделът не се запазва. Успех постига Луи Рид с бикини, получили названието на острова, на който избухва ядрена бомба.
Жартиерите се появяват още през ХІІІ век и то като част от мъжкия гардероб.
Чорапите се носят още от римляните. Те са били от груба материя, а памучните се появяват през ХVІІІ век. От 1938 се произвеждат и от фини синтетични материи, патентовани от Дюпон.
Сутиенът е носен също от римлянките, за да запазят гърдите твърди. Става въпрос за кърпа, която е била омотавана около гръдния кош. Съвременният сутиен се появява чак през ХХ век.
Коланът е носен от египетските танцьорки, но само на изцяло голо тяло. През средновековието става признак за обществено положение, забранен за жените със съмнителен морал.
Вратовръзките се свързват с хърватските конници, които по време на Тридесетгодишната война (1618-1648) връзвали кърпа около врата си.
Дънките се появяват в Европа в края на седми век, а чак през ХІХ са използвани като работно облекло на пристанищните работници. Баварският имигрант Леви Щраус през 1973 г. започва в Америка промишлено производство на дънки.
Дизайнерът на бикините е Жак Хям. Създава ги през 1946 г. и ги нарича "атом", но моделът не се запазва. Успех постига Луи Рид с бикини, получили названието на острова, на който избухва ядрена бомба.
Жартиерите се появяват още през ХІІІ век и то като част от мъжкия гардероб.
Чорапите се носят още от римляните. Те са били от груба материя, а памучните се появяват през ХVІІІ век. От 1938 се произвеждат и от фини синтетични материи, патентовани от Дюпон.
Сутиенът е носен също от римлянките, за да запазят гърдите твърди. Става въпрос за кърпа, която е била омотавана около гръдния кош. Съвременният сутиен се появява чак през ХХ век.
Коланът е носен от египетските танцьорки, но само на изцяло голо тяло. През средновековието става признак за обществено положение, забранен за жените със съмнителен морал.
любимият ми сладкиш:P
,,тирамису,,=,,ободри ме,,
за сиропът от кафе:
1 ч. ч. (240 cc) италианско еспресо
2 ч. л. захар
1/2 ч. ч. (60 cc) ликьор кафе (например Kalua)
за крема маскарпоне:
4 жълтъка
1/2 ч. ч. (100 gr) захар
1/2 ч. ч. (120 cc) вино Марсала (ако нямате, може да го замените с някое сладко като Порт от Мадейра)
1 lb (450 gr) Сирене Маскарпоне, на стайна температура
1 1/2 ч. ч. (360 cc) разбита сметана
1 oz (30 gr) полус-сладък шоколад за декорацията
2 с. л. горчиво какао
стърготини от полу-сладък шоколад
пандишпанов блат:
5 яйца
1 ч. л. ванилия
3/4 ч. ч. (150 gr) захар
3/4 ч. ч. (110 gr) брашно
1/3 ч. ч. (50 gr) царевично нишесте
щипка сол
1. Загрейте фурната на 175 C. Намаслете кръгла тава с диаметър около 22 cm и 5 cm дълбочина. Сложете на дъното парче хартия за печене.
2. В купа разбийте яйцата, ванилията и захарта.
3. Разбивайте с миксера около 10-15 мин., докато сместа не стане много въздушна и не увеличи 2 пъти обема си.
4. В купа смесете брашното. нишестето и солта.
5. Смесете горната смес с разбитите яйца.
6. С движения със шпатула премесете 3-4 пъти сместа с внимателни, кръгови движения от горе на долу.
7. Изсипете в тавата сместа. Изравнете със шпатула. печете докато не стане златисто или 30-45 мин.
8. Извадете блата като обърнете тавата, отстранете хартията за печене и сложете на скара да изстива до стайна температура.
Приготвяне на тортата:
1. Нарежете блата на филии от по 6 мм. Изравнете крайните парчета.
2. наредете парчетата в купа с диаметър 18 см.
3. Разтворете захарта в еспресото. Добавете ликьора. Напоете блата със сиропа.
4. Рендосайте 30 гр. шоколад и го смесете с крема от маскарпоне (рецепта по-долу)
5. Изсипете половината от крема в купата. Сложете отгоре блат, напоете го пак със сироп.
6. Изсипете останалата смес от крема, докато купата не се запълни напълно. Покрийте с останалото количество блат, напоете го със сироп.
7. Покрийте плътно с опаковъчно фолио и оставете в хладилник поне 3-4 часа.
8. Точно преди сервиране обърнете на чиния
крем Маскарпоне:
Състои се от крем Забальоне, маскарпоне и сметана
Крем Забальоне:
4 жълтъка
1/2 ч. ч. (100 gr) захар
1/2 ч. ч. (120 cc) вино марсала (или порт от Мадейра или друго сладко вино)
1. Разбийте жълтъците на водна баня докато не станат пухкави. После добавете захарта и след като се разстопи добавете и виното. Бъркайте на водна баня докато не стане крем.
2. Важно е крема да не завира, нито водата за водната баня, а да е точно в момента преди кипене.
Продължаваме с крема маскорпоне:
3. Със шпатула намачкайте маскарпонете докато не стане кремообразно.
4. Прибавете забальонето към маскарпонето докато не стане еднородна смес .
5. Разбийте сметаната и я добавете към останалата смес.
източник:annamariavolpi.com
Днес е денят на Св. Иван Рилски-19.10
На 19 октомври православната църква отбелязва празника на Свети Иван Рилски- Чудотворец и покровител на българския народ. Иван Рилски е един от най-известните български духовници, лечители, основател на Рилския манастир, патрон на българските лекари.
Роден е вероятно през 876 г. в село Скрино край Дупница и починал на 18 август 946 г. Живее по времето на цар Борис I и цар Симеон I. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927-969).
До 25-годишна възраст Свети Иван Рилски е овчар. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира "Св. Димитър", под връх Руен. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашеството, той се отдава на пост и молитва, като се установява в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина, из пределите не само на България, но и на Европа.
Българският цар Петър I изминава цялото разстояние 500 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля, вероятно обиден от златото, което държавният глава му предлага, като само му се поклонява отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. След смъртта си през 946 година св. Иван е погребан близо до основаната от него Рилска обител, но скоро след това Петър нарежда мощите му да бъдат пренесени в град Средец. Вероятно тогава този първи и най-велик български светец е бил и канонизиран.
През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом). Според преданието, местният католически архиепископ твърдял, че не му е известно да съществува такъв светец, за което св. Иван го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България. На 1 юли Църквата празнува връщането на мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилската обител.
През 1195 година цар Иван Асен I тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Свети Иван Рилски, която се намира в специален ковчег пред иконостаса на църквата на манастира.
Какво роди нощта?
Нощта във своите обятия ме взе,
отвред загърна ме със мрак
и с лунен лъч беляза моето сърце-
превърна го във звезден знак!
И там-сред необятното небе
и сред милионите звезди,
сълзи събра от моето лице-
нощта съзвездие роди.
Постави го сред пътя млечен,
като прощален вик-последен зов,
недостижимо,огнено и вечно...
Тя кръсти го със името,,Любов,,!
ПРИКАЗКА ЗА ЕДЕЛВАЙСА
Отдавна е било, край Пирин планина, там някъде през равнината, течала, криволичела една река, минавала е край селата. В едно от тия гиздави села, където песни са се пелиза труд, сезони и за любовта, коварства също са живели. Момиченце при чичо милостив живяло е без майчица - сираче, за него споменът е още жив,овчарят стар разказва ми и плаче. Течало времето със таз река, с години го измервали, не с дати. Момиченцето станало мома, най-хубава и лична, без палати. За хубостта й селските ергени живеели наяве и насън и всеки, който искал да се жени, я чувствал като пролетния звън. Но тя била и горда, и разумна, ценяла е характер честен, тих и сред ергенската тълпа безумна не виждала желания жених. През вечерите летни край чешмите, сред своите дружки - селските моми,не се поддавала тя на шегите, подхвърляни от младите момци. "Защо пък всички нея да обичат" - завиждали й личните моми, не спрели те "сестра" да я наричат пред хората тъй просто за очи.А тя за зло все повече цъфтяла, за мъка - тая родна красота. В очите й луната сякаш гряла, в смеха й е звъняла пролетта. Да люби като всички по земята -копнежът млад гнездо и в нея свил. И сякаш бог откликнал на момата -изпратил й жених достоен, мил. Очите му в гърдите й изгрели и те изтръгнали най-нежен вик и чувствата сред пролетите бели посрещнали са тоя чакан миг. Разбрала говора му на очите -слънцата на красивата душа, несдържано се ронели сълзите, дошла на щастието радостта. Но любовта със думи да изкаже, безсилна била тя със скромността. Копнеела на всички да покаже, че тя за него все ще е една. Усетил момъкът езика - песен, извираща от слънчева любов и смело той през бурята наесен доказал, че за нея е готов. След буря било някога, реката, със бясна лудост, мътна придошла. Излезли хората от махалата да видят всички мътната вода. Излезли и момите край реката да гледат тез играещи вълни, с ергените стояли край водата унесени във смях и във шеги. Но - миг достатъчен бил за бедата. Пороят грабнал скъпия курбан, и хубавицата от равнината оказала се в дивия му стан. Страхът, сковал ергените "напети", полъхнал див от мътните води, прегърнали удавницата клета -момичето с най-праведни черти. И само той, що истински обичал, се хвърлил бързо в буйните води, без страх с ръцете силни ги разсичал, настигнал разпилените коси. Доплувал до спасителния пристан със нея след неравната борба. За двамата заветна стряха станала приведената плачеща върба. Пристъпили там селските ергени и вкупом му признали храбростта, че той от всичките е най-достоен за любовта на личната мома. Под стряхата честити са седели през нощите със златната луна. Тръстиките сърдечни песни пели, усмихвала се Пирин планина. Коварни хора с ревността видели, как те се къпели във любовта. Пред хубостта невинна не се спрели... Помръкнала навеки радостта. Безмълвен мрак веднъж покрил земята. Поредна нощ на тайнства с пролетта. Под стряхата им свидна, под върбата пристигнала отново любовта. "Невесела си, моя хубавице -загрижен шепнел момъкът й млад - ти други вечери ми бе засмяна под тоз зелен и звезден водопад." "Ох, тая нощ злокобен сън сънувах, от него камък страшен ми тежи, събудих се, с тревога забудувах -така посрещнах първите зори. Фъртуна страшна мигом те отвлече,захвърли те във мътните води и не можах да видя тебе вече, видях аз само лошите очи. Очи, които теб и мене мразят и трън за тях е нашата любов, в една пътека с дявола те лазят и слушат само неговия зов. Ах, тоя сън душата ми измъчва, от него нямам мира и покой, от теб се мисълта ми не отлъчва... Какво ли ще се случи, боже мой?" "Не се плаши - той ласкаво й рекъл -пък ако злото дойде с нрав суров, аз свикнах да се пазя отдалеко, за битка с него пак ще съм готов." "Ох, лека нощ, но нещо ме пробожда, душата ми смутена в страх живее. Дали там в мрака някой се разхожда и злобно и злорадо ни се смее." Раздялата е тъжна. Сетни думи, предчувствието с момъка върви. Край тихите и родни топли друми за сбогом шепнат меките треви. Издебнали го посред нощ коварно, завързали го яко като сноп. Минавал точно в тая нощ керванът, на него го продали като роб. Те мислели, че таз девойка млада ще покорят най-после, ей така, че тя за него малко ще пострада и ще отпрати своята тъга. "Той друга вечер идваше по-рано -си мисли тя под тихата върба. -А може би на неговото рамо увиснала е друга в таз тъма?" Но в този миг дочула тихи стъпки:"Защо ти тая вечер закъсня?" "Не той, а аз ще идвам вече" -отсреща глас ехидно се изсмял. И като птица хвръкнала в гората подплашената хубава мома, и сякаш нож забил й се в душата: познала на коварството гласа. "А где е той? Навярно го убиха?", шептяла тя с уплашения глас и хукнала към село да попита какво е станало в среднощен час. Все тези лоши мисли й тежали и в утрото с тях тръгва за вода и там разбрала: в робство са продали избраника честит на любовта. Вестта вселила зимен мраз в сърцето,застинала във вените кръвта. От мъка да не литне към небето, тя стискала отчаяна душа. И като призрак, като тъмна сянка се мяркала тя дълго след това, не ходела на селската предянка, не ходела и вечер за вода. В отчаян час под старата върба, отишла тя, реката си течала, избрала си за гроб една вълна, към нея с камък вързан полетяла. За да го чака, чака тя безспир от робските земи да се завърне, за него ще възкръсне в тоя мир и закопняла пак да го прегърне. Тя чакала години дълги, тежки във своя дом, под буйната вълна. Летата на моминските й плещи тежали като цялата земя. И дълго там водата чиста пяла, и ставали са чудни чудеса: там, под върбата, дето тя седяла, русалка със разплетена коса излизала през нощите чаровни и пяла думите си за любов. Но дебнело през мигове съдбовни коварство пак под звездния покров.Видяла го: "Не тъпчи ти тревата!" вълната-гроб сурово изревала. Гласа дочули всички на момата, със който песни за любов бе пяла. Заслушвали се в ехото сърдечно добрите хора с божии уши и вярвали, че то ще бъде вечно, за да се пукат подлите души. Но в летен ден, кога реката дива изгубвала си буйната вода, злодеите отбили я ревниво към онзи бряг, на другата страна. Отсекли те върбата със наслада, изчезнала и гробната вълна, излезнала тогаз девойка млада, застанала печално на брега. Без стряха, без върбата поживяло момичето с измъчено сърце, избягало и в цвете разцъфтяло в Пирина там, до синьото небе. Туй цвете Еделвайс се днес нарича, във него кръстник божий се е клел... Коварният живота си обича, не чакайте от него да е смел. Със злобата останал в равнината, за да потъпка вече любовта, не искал той живота си да жертва, изкачвайки най-страшната скала. Девойката останала далече да пази нежността на любовта, гдето злото няма да достигне вече, че там е царството на волността. И неизменно вярвала злочеста, че пак при нея ще се върне той, че чест в душата горда своя носи, която слага над живота свой. След лутане в пустини ожарени, след мъки нечовешки и тегло, завърнал се по пътища нелесни сам жив и здрав във родното село. Там празник бил. Момите пременени играли кръшно нашенско хоро, опомнил се от мъките сърдечни и мислел пак за общото добро. Узнал там от акраните човечни злодеите и много страшен бил, за милата, за любовта си вечна сурово, безпощадно отмъстил. Изкачил се високо в планината, достигнал той до острата скала,където вярно чакала момата, опазила за него нежността. Катерил се възпламнал в радост цял, достигнал главоломна висота, неверна стъпка... в ужас онемял, политнал момъкът във пропастта. В летежа бесен през простора тесен не стигнал дъното юнакът смел. Неземна сила от небесна песен превърнала го в гордия орел. Летял високо, гледал нашироко, а после спуснал се като стрела към цветето, цъфтящо, яснооко самичко там на голата скала... Честити пак в любов са заживели, далече веч от всякаква злина и бурите за щастието пели, възкръснало за радост на света. И ако някой иска на скалата да види еделвайса где цъфти, где любовта е свила пак гнездото... рискува от живот да се лиши! Позор е тук за всеки, който злото издига над морала със властта, щом мрази честност, правдата, доброто, в позор ще го осъди вечността!... Затуй далеч от Пирин, сред полето, коварството във гроба без права лежи до днес, проклето от небето под гневни бурени и под трева.
Мъдри мисли!
Най-голямата спънка — страхът.
Най-лесното нещо — да се заблудиш.
Най-голямата заблуда - че друг е виновен за неуспеха ти.
Най-трудното нещо - да постигнеш мечтите си.
Най-непостижимото - да угодиш на всеки.
Най-глупавото нещо - оправданието.
Най-голямата грешка - да паднеш духом.
Най-голямото поражение - да се предадеш без бой.
Коренът на всички злини - егоизмът.
Най-хубавото развлечение - работата.
Най-полезното нещо - опитът.
Най-безполезното нещо - мързелът.
Най-лошото поражение - отчаянието.
Най-необходимото - домашното огнище.
Най-верните приятели - родителите.
Най-големите дарители - учителите.
Най-добрите учители - децата.
Най-големият ти враг - ти самият.
Най-опасният човек - лицемерът.
Най-лошият съветник - гневът.
Най-коварните чувства - омразата и завистта.
Най-голямото щастие - да си полезен на другите.
Най-големият успех - да изкорениш недостатъците си.
Най-неприятният недостатък - лошото настроение.
От какво не можеш да избягаш - от проблемите.
Най-първата необходимост - общуването.
Най-краткият път - правилният.
Най-дългият път - да се водиш по чужд акъл.
Най-красивият подарък - прошката.
Най-добрата защита - усмивката.
Най-приятното усещане - вътрешният мир.
Най-голямото удоволствие - изпълненият дълг.
Най-голямото разочарование - предателството.
Никой не може да ти отнеме: образованието, опита и спомените.
Най- важното нещо, което носиш със себе си - умът.
Единствената реалност - любовта.
Най-мощната сила на света - вярата.
Най-стимулиращият дар - надеждата.“
Майка Тереза!
Абонамент за:
Публикации (Atom)