Небето се разплака като мама.Сълзите му попиваха във мен.Една се спря на бузата. Остана.Почувствах се от нея осълзен.Дали не искаше да каже нещо на своето пораснало дете?Усетих я хем нежна, хем гореща,прекрасна като майчино сърце.Защо сълза? Въпросът ме задави.Вземах я леко, сложих я в ръка.Дали със майчината мъка ще се справя?А мъка ли е нейната сълза?Сълза е мама и като обича.Душата ми от щастие запя...Небето със любов над мен се стича,а след това протяга и... дъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар