Нощта във своите обятия ме взе,
отвред загърна ме със мрак
и с лунен лъч беляза моето сърце-
превърна го във звезден знак!
И там-сред необятното небе
и сред милионите звезди,
сълзи събра от моето лице-
нощта съзвездие роди.
Постави го сред пътя млечен,
като прощален вик-последен зов,
недостижимо,огнено и вечно...
Тя кръсти го със името,,Любов,,!
Няма коментари:
Публикуване на коментар