Всевластнице,госпожице Съдба,
ще може ли един въпрос:
защо си тъй намръщена и зла,
благата даваш според бащин пост.
Защо пред мен вратите се затварят,
животът крие слънчевите дни,
несгодите душата ми отравят
и винаги от всичко все боли?!
Всевластнице,госпожице Съдба,
под твойте удари духът линее.
В лицето ми ехидно се изсмя,
но най-добре последният се смее!
Няма коментари:
Публикуване на коментар