Какво е щастието?...:)
Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
-Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
кафе...:)
Едно момиче си говорело с баща си. Споделяло, че напоследък му се струпали много неприятности накуп и вече не знаело как да се справи с тях. Нямало сили да се бори повече, а проблемите не свършвали, редели се един след друг...
Бащата изслушал разказа на дъщеря си и накрая казал:
- Ела с мен, да ти покажа нещо.
Завел я в кухнята, отворил един шкаф и извадил от там три еднакви купички. Налял и в трите по еднакво количество вода и ги сложил върху печката.В първата купичка пуснал един морков, във втората – едно сурово яйце, както си е с черупката, а в третата – шепа кафе на зърна...Държал ги на огъня точно 20 минути, след което ги смъкнал. Поискал от дъщеря си две чинии и една чаша, донесъл и все още горещите купички и наредили всичко на масата.В първата чиния поставил сварения морков. Във втората чиния сложил твърдо свареното яйце. И накрая в чашата налял кафето...Обърнал се тогава бащата към момичето и попитал:
- Кажи дъще, какво виждаш?
А то отвърнало:
- Ами виждам морков, яйце и кафе...
Усмихнал се бащата и помолил дъщеря си да се вгледа малко по-детайлно в това, което стои пред нея.
- Виждам един омекнал от варенето морков – казала тя, след като забола вилицата си в него и се уверила, че той наистина е мек.Виждам едно твърдо сварено яйце – продължила тя, след като взела яйцето от чинията, чукнала го на ръба на масата и обелила част от черупката му, за да разбере какво е то отвътре.Виждам и чаша сварено кафе – завършила накрая, като отпила глътка от него – и вкусът му е доста добър...Но не разбирам, защо ми показваш всичко това и ми задаваш такива странни въпроси?
Тогава баща й отвърнал:
- Виж, мила – времето, за което трите неща останаха на огъня, беше еднакво за всички, нали? Условията, при които бяха поставени, също бяха еднакви. Но всяко от тях реагира по различен начин на това третиране.Морковът отначало беше твърд и толкова здрав, но след като се свари, се размекна и загуби силата си.Яйцето беше много крехко и чупливо, докато беше сурово. Достатъчно беше съвсем лекичко да го удариш, да за се счупи и да потече. Но като се свари, стана твърдо и здраво.Шепата кафени зърна също бяха твърди, но така несмлени не вършеха кой знае каква работа. Когато обаче повряха в горещата вода, пуснаха своя цвят и аромат и водата се превърна в приятна напитка...Хайде сега, дъще, погледни ги още веднъж и ми кажи – като кое от тях си ти?Когато се сблъскаш с трудности в живота, как реагираш?- Като моркова си твърда в началото, но пред проблемите омекваш и губиш силите си?- Като яйцето си крехка и ранима, ала когато се изправиш пред трудностите, ставаш силна и твърда?- Или като кафето, което показва своята същност именно, когато водата в която е пуснато, започне да ври?Ако си като тези зърна кафе, знай мила, че каквито и неприятности да има около теб, ти винаги ще успяваш да обърнеш ситуацията така, че да извлечеш нещо положително от случващото се. И така ще успяваш да раздаваш на всички около теб приятни чувства и добро настроение...
Бащата изслушал разказа на дъщеря си и накрая казал:
- Ела с мен, да ти покажа нещо.
Завел я в кухнята, отворил един шкаф и извадил от там три еднакви купички. Налял и в трите по еднакво количество вода и ги сложил върху печката.В първата купичка пуснал един морков, във втората – едно сурово яйце, както си е с черупката, а в третата – шепа кафе на зърна...Държал ги на огъня точно 20 минути, след което ги смъкнал. Поискал от дъщеря си две чинии и една чаша, донесъл и все още горещите купички и наредили всичко на масата.В първата чиния поставил сварения морков. Във втората чиния сложил твърдо свареното яйце. И накрая в чашата налял кафето...Обърнал се тогава бащата към момичето и попитал:
- Кажи дъще, какво виждаш?
А то отвърнало:
- Ами виждам морков, яйце и кафе...
Усмихнал се бащата и помолил дъщеря си да се вгледа малко по-детайлно в това, което стои пред нея.
- Виждам един омекнал от варенето морков – казала тя, след като забола вилицата си в него и се уверила, че той наистина е мек.Виждам едно твърдо сварено яйце – продължила тя, след като взела яйцето от чинията, чукнала го на ръба на масата и обелила част от черупката му, за да разбере какво е то отвътре.Виждам и чаша сварено кафе – завършила накрая, като отпила глътка от него – и вкусът му е доста добър...Но не разбирам, защо ми показваш всичко това и ми задаваш такива странни въпроси?
Тогава баща й отвърнал:
- Виж, мила – времето, за което трите неща останаха на огъня, беше еднакво за всички, нали? Условията, при които бяха поставени, също бяха еднакви. Но всяко от тях реагира по различен начин на това третиране.Морковът отначало беше твърд и толкова здрав, но след като се свари, се размекна и загуби силата си.Яйцето беше много крехко и чупливо, докато беше сурово. Достатъчно беше съвсем лекичко да го удариш, да за се счупи и да потече. Но като се свари, стана твърдо и здраво.Шепата кафени зърна също бяха твърди, но така несмлени не вършеха кой знае каква работа. Когато обаче повряха в горещата вода, пуснаха своя цвят и аромат и водата се превърна в приятна напитка...Хайде сега, дъще, погледни ги още веднъж и ми кажи – като кое от тях си ти?Когато се сблъскаш с трудности в живота, как реагираш?- Като моркова си твърда в началото, но пред проблемите омекваш и губиш силите си?- Като яйцето си крехка и ранима, ала когато се изправиш пред трудностите, ставаш силна и твърда?- Или като кафето, което показва своята същност именно, когато водата в която е пуснато, започне да ври?Ако си като тези зърна кафе, знай мила, че каквито и неприятности да има около теб, ти винаги ще успяваш да обърнеш ситуацията така, че да извлечеш нещо положително от случващото се. И така ще успяваш да раздаваш на всички около теб приятни чувства и добро настроение...
Един малък жест:)
Едно бедно момче продавало дрехи от врата на врата,за да плати за своето образование.Един ден то видяло,че има само 10 цента в джоба си.То било гладно и решило да помоли за малко храна в следващата къща,до която стигне.Гладът му обаче изчезнал,щом зърнал красивата млада жена,която му отворила вратата.И вместо за храна,той помолил за чаша вода.Жената видяла,че момчето било много гладно и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко.Той я изпил много бавно и после попитало:
-Колко ви дължа?
-Нищо не ми дължите.-отвърнала тя.-Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в замяна на проявена доброта.
-Тогава ви благодаря от цялото си сърце!-отговорило момчето.
Когата Хауърд Кели напуснал къщата,той не само се чувствал физически по-добре,но и възвърнал вярата си в Бог,която почти никога не го била напускала.
Години по-късно,същата млада жена се разболяла много тежко.Местните лекари били объркани и изпратили младата жена в голям град,където смятали,че специалистите ще могат да диагностицират това рядко заболяване.Д-р Хауърд Кели бил повикан за консултант.Когато той чул името на града,в който тя живеела,един спомен изплувал пред очите му.Той станал и отишъл в нейната стая.Влизайки там,мигновенно я разпознал.Върнал се в стаята за консултации решен да направи всичко по силите си,за да и спаси живота.От този ден нататък,той обръщал специално внимание на този случай.След дълга битка,войната най-накрая била спечелена.Д-р Кели бил дал инструкции болничната сметка да му бъде изпратена за одобрение.Когато получил фактурата,той я прегледал,написал нещо в полето и я изпратил в нейната стая.Отваряйки плика,тя си мислила,че вътре ще намери фактура,коята ще изплаща до края на дните си.Когато най-накрая отворила плика,нещо привлякло вниманието и върху полето на фактурата.Тя прочела следните думи:''Платено изцяло с чаша мляко!-Д-р Хауърд Кели''.Радостни сълзи изпълнили очите и сърцето и.Тя прошепнала:''Благодаря ти Господи,че любовта ти е докоснала ръцете и сърцето на хората!''
Р.Р-Едно добро дело,което си свършил днес,може да се върне при теб или на някой,който обичаш тогава,когато най-малко очакваш!
-Казват,че хлябът,който си хвърлил във водата,се връща при теб!
-Най-трудният урок в живота е да се научим кои мостове трябва да преминем и кои трябва да изгорим...
Любов ли е?...Защо?
Защо в твоят свят се появих?
Защо ли те пуснах в моето сърце,
в сънищата си даже те приютих
и искам да усещам твоите ръце.
С целувки и ласки в мислите си се сдобихме
и плаче пак моята душа,
за тази любов ли се родихме?
Чувствам се все сама.
Защо не мога да си забраня да те искам,
но да спра-не мога.
До кога зъби да стискам?
Нашепва в мен тревога.
Защо да те обикна си позволих?
Така далече си от мен почти всеки ден
и ме преследваш,като призрак див.
Каза ми:''Бъди с(ъс) мен!''
Бял свят:)
В една голяма, голяма бяла страна, която всъщност беше една малка бяла стая пълна с бяло брашно, живееше една мъничка, мъничка бяла мишка. Тя живееше там заедно с малките си бели мишлета. Бялата мишка се казваше Бела. А имената на мишлетата не ги запомних, защото бяха толкова много. Единственото, което помня е, че всички те започваха с Б. И вярваха, че светът е бял и винаги е бил бял.
А какво беше светът? Светът това беше един голям хамбар. Хамбар, в който можеш да срещнеш или малки бели мишки, които цвъркат добродушно или котараци, с остри нокти и настръхнали опашки. Както виждате, светът, т. е. хамбарът е едно противоречиво място, донякъде приятно и уютно, донякъде изпълнено с многобройни опасности.
Всъщност белите мишки живееха много обикновено, но щастливо. Мама мишка ставаше с проблясването на първия бял слънчев лъч и започваше да разточва мека бяла баница. За баницата избираше най-хубавото бяло сирене. Обикновено вареше бяло прясно мляко, което намираше всяка сутрин в предверието на света. Тя просто отиваше до там с една малка бяла стомничка и си гребваше. Това правеше малките бели мишленца много, много щастливи. Когато беше празник, а това се случваше често, мама мишка правеше палачинки със сладко от бели череши или меки топли мекици поръсени с пудра захар. Когато мишленцата надушваха сладкото ухание на нещо топло и печено веднага отваряха очички и се втурваха към огромната бяла трапезария. Сядаха на малките бели столчета с резбовани сърчица по тях и започваха да ядат направо с лапички. Омазваха си мустаците, окапваха си пижамките и примираха от удоволствие. Мама мишка ги поглеждаше начумерено, но като виждаше щастливо вирнатите им нослета, ръцете й се снишаваха и сами посягаха да отворят още едно бурканче сладко. Тя се усмихваше и доливаше на всички мляко, с току-що избита бяла пухкава сметана. Мишлетата с вирнати нослета викваха – “Ти си най-добрата майка на света. Обичаме те, маминко!” Тя отпускаше ръце, оправяше си побелелите от брашно и грижи по мишлетата коси и ги строяваше в редичка пред вратата на банята. Там почваше едно плискане и пляскане, едно търкане и тракане, докато всички мишленца не бяха чистички и готови за нови подвизи. Те набързо нахлузваха белите панталонки и белите роклички, белите блузки и белите елеченца. Обуваха белите чорапки и поизбелелите маратонки. Нахлупваха белите шапки и се втурваха към новите си бели мишешки приключения. На следващата сутрин точно на закуска, когато мишлетата сладко-сладко си хапваха бяло черешово сладко и се замеряха с парченца масълце, чух имената на всички тях. Чух ги, защото те постоянно си подвикваха: – Бертолино, дръж. – И естествено Бертолино вече беше с голяма бучка масло на носа.
– Бетина, не ми взимай от сладкото.
– То не е само твое, мама го даде на всички.
– Да, но ти взимаш най-много от него. И то все откъм моята страна.
– Не е вярно, не е вярно.
– Мамоооо, Бибо разля млякотооо.
– Берта, не ме ритай.
– Бералдиньо, престани да ми дърпаш опашката.
– Беатрис, Беатрис, дай си ми лъжичката.
Беатрис. Бетина. Бертолино. Буболино. Бералдиньо. Б. Б. Ббббб..., съвсем се обърках. Май не можах пак да запомня имената на всичките мишлета, които викаха, скачаха, мляскаха и сумтяха на масата в трапезарията. Но сега ще разкажем за Бетина. Нали искаше да разкажем за нея? Тя беше най-любопитното мишленце.
Малката любопитка в голямото мишешко семейство. Всъщност аз не съм ви казала, че семейството бели мишки се състоеше от единадесет малки бели мишленца: пет момиченца и шест момченца и разбира се от мама Мишка. Вече разбрахте колко рано става тя и какви вкусни палачинки прави. Та за Бетина ви казвах, тя щом отвореше очи и веднага започваше да пита.
– Защо сиренето е бяло, мамо?
– Защото се прави от бяло мляко, мила. – отговаряше търпеливо майката.
– А, да, разбирам. Значи бялото мляко се прави от бели крави. – мъдро заключи Бетина.
– Да, нещо такова. Самите крави произвеждат бялото мляко. Но аз никога не съм виждала кравите, доколкото знам, те живеят доста далече от нашия свят. – сподели майката, докато разбъркваше с голяма дървена лъжица белия боб, който къкреше в гърнето.
– Аха, ясно. Значи има други светове от други цветове. Нашият свят обаче е най-красив, защото е бял, нали, мамо?
– Да, нашият свят е красив и бял. – съгласи се майката. Ще ми подадеш ли солта, моля те? – Разбира се, мамо, нали и тя е бяла? Кой прави солта, мамо?
– Не знам – чистосърдечно си призна майката. – Аз я вземам от една голяма бяла кутия и от както познавам този свят, бялата кутия винаги си е била там и винаги е била пълна със сол. Това е хубавото на нашия свят, че той е винаги един и същ.
– Захарта също е бяла. – уточни Бетина и хукна по-подробно да изследва белия свят. Светът е винаги един и същ, размишляваше мишлето. Как може нещо да е винаги същото? Всъщност това е толкова невероятно, както и нещо да се променя постоянно. Аз винаги съм била мишка, да, от съвсем, съвсем мъничка. И винаги съм била бяла. Значи не се променям. Не, като се замисля, се променям. От както започнах да ям по две бучки сиренце за закуска съм пораснала с цели два миши сантиметра. И сега дали съм се променила? Ама ако аз съм се променила значи ли, че и светът се е променил? Тя се огледа загрижено наоколо. Ох, става наистина сложно. Трябва да попитам бързо някого. А, ето кого – Белият Бухал Всичкознай.
– Чичо Всичкознай, чичо Всичкознай – светът променя ли се когато аз се променям? И когато светът се променя аз променям ли се?
– Ъ, – промърмори бухалът. – Остави ме да спя.
– Нали си Всичкознай, нали всичко знаеш.
– Мда, така е. – Самодоволно поклати глава бухалът. – Всичко знам, наистина. Няма какво ново да науча. Затова мълча.
Бетина след това изказване дълго премигва на парцали като мишка в чувал брашно. Накрая тръсна мустачки и си каза храбро.
Аз и сама ще науча всичко за света. Но затова ще трябва време. Ще трябва да ям повече сирене, за да порасна по-бързо. А когато порасна непременно ще науча отговорите на всички въпроси. И дори ще науча въпросите на всички възможни отговори. И тя с решителни стъпки се запъти към килера. Отвори с мъка голямата му бяла врата. Настани се като на голям бял фотьойл върху бялата бучка сирене. Отчупи си едно прилично голямо бяло парче и замислено го загриза.
Маски,маски,маски
Пред огледалото смехът ми див
ехти, накриво то ме отразява:
със кука нос, ухилен до уши,
във венециански карнавал играя!
Но свива се кръгът около мен
и хващат ме, увличат ме в играта.
Така, така... Едва усещам, че
лицето ми за тях е вече маска.
Фишеци и конфети... Ето, пак
мен с укор гледат ме от всяка маска.
Подвикват ми, че пак не съм във такт,
настъпвам си партньора по краката.
Какво да сторя – бягство презглава?
Да влязя ли със тях във веселбата?...
Дано под маските на зверове
все пак с черти човешки са лицата.
С перуки, с маски – всички до един,
кой приказен, а кой – литературен...
Съседът ми отляво – Арлекин,
друг е палач, а трети – просто глупав.
Един се постарал да стане бял,
друг скрива си лицето от известност,
а някой е безсилен, цял скован,
от маска да си различи лицето.
Аз с кикот встъпвам в този хоровод,
но пак със тях се чувствам неспокоен:
ако на някой на палач глава
му се хареса и забрави кой е?
Завинаги печален Арлекин,
ако остане, влюбен в своя образ?
Глупакът пък, глупашкия си вид
на своето лице, ако забрави?
Вървя след маските, но вече знам,
че не желая те да се разкриват:
какво, ако паднат маските, а там –
полулицата или те самите?...
Кое добро е как да разбера,
лицата честни как ли да открия?
...Като научихме с маски игра,
в камък лицето си да не разбием...
Но тайната на маските разбрах.
Уверен съм в анализа си точен:
на равнодушието маската при тях
защита е от плюнки и шамари.
ехти, накриво то ме отразява:
със кука нос, ухилен до уши,
във венециански карнавал играя!
Но свива се кръгът около мен
и хващат ме, увличат ме в играта.
Така, така... Едва усещам, че
лицето ми за тях е вече маска.
Фишеци и конфети... Ето, пак
мен с укор гледат ме от всяка маска.
Подвикват ми, че пак не съм във такт,
настъпвам си партньора по краката.
Какво да сторя – бягство презглава?
Да влязя ли със тях във веселбата?...
Дано под маските на зверове
все пак с черти човешки са лицата.
С перуки, с маски – всички до един,
кой приказен, а кой – литературен...
Съседът ми отляво – Арлекин,
друг е палач, а трети – просто глупав.
Един се постарал да стане бял,
друг скрива си лицето от известност,
а някой е безсилен, цял скован,
от маска да си различи лицето.
Аз с кикот встъпвам в този хоровод,
но пак със тях се чувствам неспокоен:
ако на някой на палач глава
му се хареса и забрави кой е?
Завинаги печален Арлекин,
ако остане, влюбен в своя образ?
Глупакът пък, глупашкия си вид
на своето лице, ако забрави?
Вървя след маските, но вече знам,
че не желая те да се разкриват:
какво, ако паднат маските, а там –
полулицата или те самите?...
Кое добро е как да разбера,
лицата честни как ли да открия?
...Като научихме с маски игра,
в камък лицето си да не разбием...
Но тайната на маските разбрах.
Уверен съм в анализа си точен:
на равнодушието маската при тях
защита е от плюнки и шамари.
Смеюсь навзрыд - как у кривых зеркал,-
Меня, должно быть, ловко разыграли:
Крючки носов и до ушей оскал -
Как на венецианском карнавале!
Вокруг меня смыкается кольцо -
Меня хватают, вовлекают в пляску,-
Так-так, мое нормальное лицо
Все, вероятно, приняли за маску.
Петарды, конфетти... Но все не так,-
И маски на меня глядят с укором,-
Они кричат, что я опять - не в такт,
Что наступаю на ногу партнерам.
Что делать мне - бежать, да поскорей?
А может, вместе с ними веселиться?..
Надеюсь я - под масками зверей
У многих человеческие лица.
Все в масках, в париках - все как один,-
Кто - сказочен, а кто - литературен...
Сосед мой слева - грустный арлекин,
Другой - палач, а каждый третий - дурень.
Один - себя старался обелить,
Другой - лицо скрывает от огласки,
А кто - уже не в силах отличить
Свое лицо от непременной маски.
Я в хоровод вступаю, хохоча,-
Но все-таки мне неспокойно с ними:
А вдруг кому-то маска палача
Понравится - и он ее не снимет?
Вдруг арлекин навеки загрустит,
Любуясь сам своим лицом печальным;
Что, если дурень свой дурацкий вид
Так и забудет на лице нормальном?
За масками гоняюсь по пятам,
Но ни одну не попрошу открыться,-
Что, если маски сброшены, а там -
Все те же полумаски-полулица?
Как доброго лица не прозевать,
Как честных угадать наверняка мне? -
Все научились маски надевать,
Чтоб не разбить свое лицо о камни.
Я в тайну масок все-таки проник,-
Уверен я, что мой анализ точен:
Что маски равнодушия у иных -
Защита от плевков и от пощечин.
1971
А дали хиените могат да броят?:)
Веднъж хиената срещнала едни хора,които тъкмо били заклали кравата си.
-Дайте ми малко месце-примолила им се тя.
-Ако успееш да преброиш до десет,без да кажеш''едно'',ще ти дадем-отвърнали хората.
Хиената помислила,помислила и рекла:
-Значи,ако преброя до десет,без да кажа''едно'',ще ми дадете месо,така ли?
-Ще ти дадем.
-Виждате ли онези две кози и кокошката-казала хиената.-Погледнете дали всички те,взети заедно,нямат десет крака.
-Да,десет са-съгласили се хората и щат не щат я гостили с месо!:)))
Защо котките се мият след ядене:)
Един котарак хванал едно врабче и искал да го изяде.Но врабчето му рекло:
-Кой джентълмен започва да се храни,преди да се е измил?
Котаракът си помослил,че в това има много истина.Пуснал врабчето и започнал да се мие.Разбира се,врабчето отлетяло.Котаракът разбрал,че е бил измамен,и се заклел занапред първо да яде и след това да се мие.
Оттогава всички котки и котараци по света се мият след ядене.:)
Всяко зло-за добро
Живял едно време един мъдър и справедлив човек.В неговите съвети всички винаги се вслушвали.Една нощ там,където живеел,измрели всички кучета.На заранта хората отишли при мъдреца и му казали какво се е случило.
-Нищо,всичко ще бъде добре-отговорил той.
Следващата нощ измрели всички гласовити петли.Пак отишли хората при мъдреца и той пак отвърнал:
-И това е за добро.
-Чудна работа!-възразили хората.-Кучетата ни пазеха,петлите с песен ни будеха сутрин.Какво му е доброто,щом вече ги няма?
-Знае ли човек,знае ли...-отвърнал мъдрецът уклончиво.
На третата нощ се опитали да запалят огън,но огънят не се палел.
-Каква е тази беда?Нищо не разбираме...-хората вече се молели.
През това време вражеска войска нападнала страната,рушала,грабела и палела завладените села и градове.Когато враговете стигнали до селото на мъдреца,техният военачалник се зачудил:
-Не се вижда светлина,нито кучета лаят,нито петли пеят.Сигурно и хора няма тук.Пусто село,празни къщи.За какво ни е?
И така враговете си отишли.А селото си останало непокътнато.
Прав бил мъдрецът,като казвал:"Всяко зло-за добро."
/“Злото,което вършат хората,живее след тях;доброто често го погребват заедно с техния прах”У.Шекспир/
Мах за сбогом...лъч Светлина
Очите затвори!
Не виждаш ли
тунела тъмен?
А в края му
е Светлината.
Изстръскай от гърба си
суетата,омразата и гордостта.
И щом отвориш пак очи,
ще видиш болката горчива,
облечена в черно
как маха ти с ръка.
И бавно си отива!
Искам...
Как искам да не те познавах,
да не бях опитвала от допира на твоите ръце,
да не бях виждала очите ти,
да не бях чувала смеха ти,
да не ме беше виждал такава каквато ме видя-сама и разплакана.
Иска ми се да не бях чувала твоите думи,
да не бях повярвала на твоите лъжи,
да не бях ти се доверявала толкова лесно,
но уви времето назад немога аз да върна-
то продължава напред да си лети.
Не мога да се върна в онзи миг,когато за пръв път те видях,
а искам аз сега по това време на това място да не бях.
Не трябваше да искам да съм близо до теб,
не трабваше да се влюбвам.
Вече зная аз ,но късно го разбрах:
без сърце съм и камък във гърдите ми тупти
и душата ти ми разруши-
със жестоките си и глупави игри.
Защо повярвах аз на твоите лъжи,
защо със мен се подигра,
защо не бе жесток какъвто си сега,а беше добричък и не вярвах,
че можеш да лъжеш или за нещо да имаш вина.
Мислех,че с мен си честен,а маска е било това
защо не беше безразличен,какъвто си сега,
а беше мил към мен,излъчваше топлина,
а сега студен си като нощта.
Нима си мислеше,че любовта ми е просто на шега.
Но това трябва да ми послужи за урок.
Не трябваше да се оставям на ласките ти,
не трябваше да става това,което стана тогава.
Защо трябваше да се запозная с теб,
защо не се доверих на моите близки,
вярвах сляпо на теб през цялото време.
Как може да ме предадеш и лъжите,които изричаш всеки ден просто ей така да отречеш.
Забавлявал си се с факта,че съм влюбена в теб.
Как преди не съм подозирала що за човек си?
Как искам да не те познавам...
колко грешки щях да си спестя,колко сълзи нямаше да пролея
и колко болка нямаше да изтърпя!
...но остави ти следа-без която аз немога за нищо на света!
Любовта ще ни спаси
Какво е любовта?Любовта е чувство,мечта за красота и хармония във взаимоотношенията.Само тя е съвършенството в живота.За съжаление между хората любовта и добрините са заличени с омраза и егоизъм.Къде са щастието,доверието и искреността?Търсете ги,за да ни спасят от злото.Как се търси щастие?-Сблъскваш се с човешката злоба,отминаваш я и я забравяш.Обичайте се!Какво е да обичаш?-Подай ръка ако някой има нужда от помощ,но не търси отплата.За да обичаш трябва да можеш и да прощаваш.Не е никак трудно!А дали всеки може да обича?-Опитайте и ще разберете!Аз вярвам,че всеки го умее,повярвайте и Вие!Всеки ден ставаш и се чудиш накъде да поемеш сред хаоса от злини...Пустош.Продължаваш изморен и започваш да се озлобяваш,защото не намираш помощ.А нали няма нищо невъзможно?!Пак продължаваш,вярвайки в доброто и виждаш пред себе си красиво цвете.Единственото хубаво нещо сред тази пустош-живот е затрупано.Невярвайки на очите си се замисляш за значението на това цвете.Цветето е любовта-окриля в трудни моменти.Само то/тя може да промени и спаси света!Може да е истинска и красива толкова,колко искаш да бъде.Внимателно с това цвете-любов,за да не увехне и да загуби красотата си!Тя ни превръща в истински хора,а не в бездушни тела.Веднъж намерил я-пази я,радвай й се,но бавно и с търпение!Любов-една дума,но всичко!Помнете:Любовта ще спаси света!
21 ноември – Ден на християнското семейство!
Денят, който Църквата празнува като въведение Богородично е обявен и за ден на християнското семейство.
В този ден малката Мария била заведена в църква, за да служи, още както било обещано преди да се роди.
Препоръчва се вярващите да се изповядат предния ден. В този ден цялото семейство се събира. Приготвят се много лакомства за децата.
“Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.
Препоръчва се вярващите да се изповядат предния ден. В този ден цялото семейство се събира. Приготвят се много лакомства за децата.
“Значението на това посвещение е да се изтъкне какво е и какво трябва да бъде християнското семейство и кои са предпоставките и условията за едно здраво семейство, за един истински християнски семеен живот. Християнското семейство е Ноев ковчег в потопа на живота. То е школа за здрави семейни добродетели – на чиста любов, съпружеска вярност, мир, трудолюбие, целомъдрие и прочее. То е домашна църква, в която се служи Богу, възнасят се молитви и се слави Божието име. Тук, в християнския дом, гори кандилото на вярата и благочестието.
Честит празник!!!:)
Живот след потопа...(на Митко)
Няма небе,
няма земя.
Няма огън,
няма вода.
Няма го даже
и въздуха.
Има потоп.
Има и Бог.
Има дете-
има живот!
...обичкам те!
Ч.Р.Д.Мите!обичкам те!:)))
Честит Рожден Ден,детенце!Бъди вечно здраво,като диаманта;бъди вечно усмихнато,като слънчицето;бъди вечно щастливо,като своята майка,че те има!Обичам те от все сърце!
Нека да е честит твоят празник,много весел,пълен с прекрасни изненади и усмивки!
Какъв грим да изберем този сезон...
Ако искате да направите впечатление и да сте в крак с модата, просто забравете нежните розови и небесносини сенки. Те са демоде. Цветовете за есента и зимата са от по-тъмната гама. Тази година ще трябва да влезете в кожата на жената вамп. За да постигнете този ефект задължително използвайте черни или графитени сенки, шоколадово кафяво, опушено синьо или наситенолилаво. За да освежите очите си малко, можете да добавите тюркоазено, светло зелено или бежово.
Определено тази зима акцентът пада върху очите и веждите. Модата на тънките като конец вежди отмина. Спомнете си за Мадона през 80-те. Руса коса и дебели тъмни вежди.. .да, да. Но сега точно тази комбинация е хит. Естествените, по-дебели и просто леко оформени вежди ще ви превърнат в същинска модна икона.
Устните за предпочитане трябва да изглеждат колкото се може по-естествени. Изберете червило в светлорозовата гама. Може дори да използвате само балсам или гранц за устни. Ако обаче сте любителка на ярките цветове, сложете светли, почти незабележими сенки и ярко червило. Неустоимо секси ще бъдете с пурпурно, малиново или кърваво червено червило.
Не забравяйте обаче, че тъмният грим контрастира с кожата и зъбите ви. За това те трябва да са много поддържани, защото в противен случай всички петънца и дефекти излизат наяве.
Дневният грим не е толкова агресивен. При него се търси естествената красота. Ако обаче не сте свикнали да излизате съвсем без нищо върху лицето си, можете да сложите спирала и леко да си придадете цвят с нежен руж.
Вечерният ви грим ще бъде безупречен в златисто, сребристо или бронзово. Тези цветове подхождат на сякакъв цвят очи и кожа за разлика от "опушените" очи, които са подходящи за светлооки дами. Ако отивате на коктейл или в някой бар ви е позволено да акцентирате едновременно върху очите и устните. Внимавайте обаче! На много малко жени отива такъв силен и тежък грим.
clubbg
Определено тази зима акцентът пада върху очите и веждите. Модата на тънките като конец вежди отмина. Спомнете си за Мадона през 80-те. Руса коса и дебели тъмни вежди.. .да, да. Но сега точно тази комбинация е хит. Естествените, по-дебели и просто леко оформени вежди ще ви превърнат в същинска модна икона.
Устните за предпочитане трябва да изглеждат колкото се може по-естествени. Изберете червило в светлорозовата гама. Може дори да използвате само балсам или гранц за устни. Ако обаче сте любителка на ярките цветове, сложете светли, почти незабележими сенки и ярко червило. Неустоимо секси ще бъдете с пурпурно, малиново или кърваво червено червило.
Не забравяйте обаче, че тъмният грим контрастира с кожата и зъбите ви. За това те трябва да са много поддържани, защото в противен случай всички петънца и дефекти излизат наяве.
Дневният грим не е толкова агресивен. При него се търси естествената красота. Ако обаче не сте свикнали да излизате съвсем без нищо върху лицето си, можете да сложите спирала и леко да си придадете цвят с нежен руж.
Вечерният ви грим ще бъде безупречен в златисто, сребристо или бронзово. Тези цветове подхождат на сякакъв цвят очи и кожа за разлика от "опушените" очи, които са подходящи за светлооки дами. Ако отивате на коктейл или в някой бар ви е позволено да акцентирате едновременно върху очите и устните. Внимавайте обаче! На много малко жени отива такъв силен и тежък грим.
clubbg
характер,отношения,професия...
Кръвна група 0 (мелодия)
Характер: Това са спокойни и търпеливи хора, които владеят емоциите си. Те имат силна воля и са много упорити. Вечно щастливи, те са с най-добре адаптиран темперамент към житейските обстоятелства. Обичат да печелят пари и да ги харчат със замах. Борбени, прагматични, амбициозни, съблазнителни и оптимисти, те са родени звезди. Рискът е начин на живот за тези хора. Те са егоцентрични, егоистични, горделиви и безкрайно инати. Не обичат да изпълняват нечии нареждания. Смятат себе си за лидери и, когато искат нещо, на всяка цена трябва да го получат. Те са суетни и ревниви.
Отношения: Обичат да се борят с предизвикателствата. Тези хора са много контактни и комуникативни и не се чувстват добре в сянка и изолация. Лесно се сприятеляват. Самотата ги изпълва със скука и униние. Общественият живот и шумните места са истинската страст за тези хора. Те са оптимисти, вярват, че късметът е винаги с тях.
Професия: Всяка работа, свързана с комуникация, контакти, която дава възможност за действие, слава, успех и богатство, е подходяща за хората с нулева кръвна група. Те искат да спечелят на всяка цена. Може да откриете тези хора в сферата на търговията, киното, телевизията, правото. Много политици и журналисти имат нулева кръвна група. Имат много приятели и познати, които манипулират бързо и умело.
Кръвна група А (хармония)
Характер: Това са хора, които са чувствителни, нежни, сантиментални, раними. Те са творчески натури. Интересуват се от мистериозното и космическото. Живеят в хармония със света и околните. Много често тези хора се водят от симпатията си. Предпочитат деликатността пред агресивността. Често се затварят в себе си, ако са разтревожени. Те са учтиви, сдържани, предпазливи, но са винаги готови да се жертват. Те са интроверти, насочени са към вътрешния си свят. Покорни и честни са. Често са нервни и песимистично настроени. Нерешителни са, щом става въпрос за промени. Те са любовчии по природа. Избягват навалицата и шумните компании. Винаги търсят тихо и уединено местенце. Отношения: Често са беззащитни и се възстановяват по-бавно от другите. Понякога психическите и физическите реакции са забавени. Постоянно търсят идеала и изпитват дълбока потребност да разсъждават и медитират. Не се стремят към успеха на всяка цена. Тези хора притежават вродено чувство за справедливост. Тези перфекционисти имат нужда от разбиране, за да се доверят на някого, да се сприятелят или влюбят. Имат ограничен и добре подбран кръг от близки приятели. Обичат интимния си свят и умеят да го пазят. Това са хора, които не се интересуват от парите и дори проявяват небрежно отношение към тях. Предпочитат да стоят зад кулисите и да дърпат конците, отколкото да бъдат под светлината на прожекторите. Влияят се от общественото мнение.
Професия: По време на спор се интересуват от всички гледни точки. Това са съдии, адвокати, дипломати, лекари. Обичат да работят на свобода и да не ги притискат. Имат силна интуиция. С тях много лесно се работи в екип.
Кръвна група В ( ритъм)
Характер: Изглеждат непоколебими в очите на хората. Прозорливи и настойчиви, те обичат реда и плановете. Имат независим и консервативен характер, но пък много борчески. Те са бодри, весели, оптимистично настроени, любезни, добри. Лесно прощават и не са злопаметни. Хората с тази кръвна група са много енергични, неорганизирани, чувствителни и дори егоцентрични. Имат хъс, с който лесно преследват поставените им, от тях самите, цели. Склонни са към приключения, обичат забавленията.
Отношения: Тези хора притежават най-стабилния темперамент. Някои ги смятат за брутални и нетактични, тъй като директно атакуват хората и проблемите. Не притежават усет към адаптация и дипломация. Приемат без проблеми йерархията, еднообразието, властта. Мразят импровизациите. Тези хора са верни и последователни в чувствата и поведението си. Тъй като търсят предимно комфорта, реда и сигурността, не е лесно да пречупите волята им. Адаптират се с неудоволствие и насила и то след дълги размисли. Професия: Хората с тази кръвна група често се отдават на кариера в областта на технологията, биологията, фармацията, електрониката, инженерните науки, както и във финансите и бизнеса. Те са блестящи мениджъри, техници, военни, полицаи. Показват добри качества и в сферата на изкуството (живопис, скулптура, балет). Техни оръжия са прозорливостта, упоритостта. Хората с тази кръвна група са склонни към работохолизъм. Те са индивидуалисти и трудно могат да работят в екип.
Кръвна група АВ (комплектност)
Характер: Тези хора имат богат темперамент – едновременно мелодичен, хармоничен и ритмичен. Те обаче страдат от дълбоки противоречия. Искат да бъдат навсякъде и да притежават всичко. Склонни са към неудовлетвореност, тревоги и песимизъм. Душевните им рани зарастват бавно. Понякога реакциите им са крайни и граничат със самоизтезание. Тези хора са безгрижни, състрадателни, изобретателни, артистични, отстъпчиви. Често си менят настроенията. Те са екстроверти и интроверти. Всичко, което правят изглежда интересно и завладяващо за останалите. Изглеждат мистериозни и хладнокръвни. Допринасят за хармонията сред околните.
Отношения: Тези хора са съвкупност от много дарби, възможности и таланти. Това обаче им създава проблеми. Трудно правят избор и трудно се придържат към него. Не е лесно да се предвидят реакциите им. Те са вечно недоволни. Обединяват противоположностите. Срамежливи са с едни и самоуверени с други. Не обичат да се конфронтират и мразят самотата. Хората не знаят как точно да се отнасят с тези личности. С тази кръвна група се срещат както атеисти, така и мистици.
Професия: Тъй като хората с кръвна група АВ са много динамични, те постигат успех в много области. Имат влечение към физика, химия, екология, инженерство, агрономство, медицина. Предпочитат да са сред хора, а изолацията ги изкарва извън релси. Обичат добрата организация и съвършените програми.
:zdrave
От твоето присъствие и днес боли
Не ме преследвай повече в съня ми
и ежедневието ми диво пощади.
Душата ми не оковавай във вериги
и любовта не крий зад сто врати.
Не ми припомняй грешките отминали,
в огнището изгаснало жарава не търси.
На старите ми рани неизстинали,
не слагай сол-кръвта ще изкипи.
Не идвай вече-извървените пътеки
са целите покрити със бодли.
Ти лъга ме безкрай,за хилядолетия-
от твоето присъствие и днес боли!
''По-добре от това не може да бъде''
"Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде"Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен. Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин се събуждам и си казвам, днес имаш два избора ? добро или лошо настроение.Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си казвам, имаш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки път така лесно", казах му аз. "Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всекипът, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота." Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора ? да живея или да умра. Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми." Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви,третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор! Да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно. "
Послание:)))
Бе вечер красива
и на мен пак не ми се заспива.
Регистрирах се в сайта аз
...получих sмs от Бургас.
Той е красив,нежен и мил,
зададох си въпроса:,,С колко ли е бил?,,
Почти всеки ден
е на скайп със мен.
Помага в радост и беди,
мен любовта му ме следи.
Историята продължава
и всеки път ме натъжава.
Копнея да го зърна,
силно да го прегърна.
До кога ще чакам този звезден час,
в който ще се срещнем ти и аз?!
Този стих е посветен на мои приятели!!!!! ;) :) ...обещах;):)
Картерово дърво
В Южна Арабия и Сомалия расте картеровото дърво, Boswellia carteri (сем. Burseraceae). Като се направи разрез на стъблото и на дебелите клони, от растението изтича млечен сок, който застива във въздуха във формата на жълтеникави зрънца. Те се наричат тамян и съдържат от 4 до 7% ароматично масло. Някога тамянът е намирал приложение в лечебното дело, главно за пластири на трудно зарастващи гнойни рани. Сега пръчици от тамян се употребяват като тлеещо ароматично вещество. При изгаряне тамянът дава характерен дим с необикновена ароматична миризма. Слага се в кандилата по време на богослужение и като добавка в ароматични пръчици, свещи и др.В Мала Азия и на полуостров Крит е популярен критския тамян, който се получава от диворастящите храсти Cistus creticus и C. cyprius (сем. Cistaceae). Интересен е начинът на получаването му. Той се отделя от кората на стъблото и клоните по време на случайно увреждане, например от животни които пасат наоколо. Зрънцата смола лесно полепват по козината на животните, докато пасат листата, а пастирите после вчесват животните и я обират, като правят от нея пръчици или питки. Смолата е кафява, разтяга се и има приятна миризма. Съдържа летливо масло, което няма търговско значение и се употребява само от местното население.В страните на Изтока има разновидност на тамяна. Тя се получава, като се направи разрез на кората на Commiphora abyssimica (сем. Burseraceae). Това дърво се отглежда в Южна Арабия и Етиопия. Смолата, която изтича, се сгъстява на въздуха във формата на тъмнокафяви зрънца. Съдържа до 10% масло, което се използва и в парфюмерията. Още от древността това вещество е важен продукт, ценен като златото. В древен Египет го използвали заедно със смолата на кедровото дърво и мускатовото масло за балсамиране. Сега се употребява като ароматично средство при религиозните обреди.
zeleno.bg
Необикновено цвете
Едно от най-големите чудеса в света на растенията е рафлезията на Арнолд ( сем. Rafflesiaceae) . Това растение няма листа, нито стъбло и корен, вижда се само един огромен цвят с диаметър до 1м и тегло до 8 кг.Рафлезията се среща само в тропическите степи на островите Борнео и Суматра. Открита е през 1818 г. от английския пътешественик Арнолд по време на експедицията му в Суматра. Ето как той описва впечатленията си: „ В Пуло Лебас край река Манна съвсем случайно попаднах на най-голямото според мене чудо на природата. Тъкмо се бях отделил за малко от групата, когато изведнъж дотича един от малайските ми прислужници и с израз на безкрайно учудване започна да вика: „ Господарю, ела бързо с мене, огромно цвете, прекрасно, необикновено!”. Побързах след него и след около 100 метра навътре в джунглата видях огромен цвят, израснал направо от земята. Честно казано, ако бях сам, без свидетели, нямаше да се осмеля да съобщя размерите на този цвят, толкова много надвишаваше големината на цветята, които бях виждал и за които бях чувал. За щастие с мене бяха сър Стемфорд, г-жа Райфълз и уважаемия г-н Полсгрейв – тамошен жител. Макар и учудени толкова, колкото и аз, те можаха да свидетелстват, че казвам истината. Цветът имаше диаметър точно 1 ярд (91 см) и това беше най-поразително”.Наименованието на растението произлиза от презимето на откривателя му - Арнолд - и на спътниците му в експедицията – семейство Райфълз.Рафлезията е паразит, който атакува пълзящите по земята корени на лианите от рода Tetrastigma. Лепкавите и семена покълнват на пропукана кора. Паразитът прониква с нишковидните си израстъци в тъканта на ратсението-госторпиемник, враства се в нея и образува малка цветна пъпчица. Отначало тя изобщо не се вижда на вън, след това се увиличава и след около 9 месеца върху повърхността на коренчето, дебело само 1см, се появява огромна цветна пъпка, приличаща на глава зеле. След като се отвори, се показва огромен цвят с пет месести листа, чиято дебелина може да достигне 2см. Цветовете са червени, а повърхността им е покрита с жълти петна, което ги прави подобни на разлагащо се месо. Това впечатление се засилва от силната миризма на мърша, която излъчва необикновеният цвят. Тя се усеща на разстояние около 15 метра. Примамени от приятната за тях миризма, насекомите от разр. Diptera ( Двукрили) атакуват цвета и го опрашват. Трябва да се подчертае, че в цвета има голяма жлеза, която отделя нектар, примамващ насекомите. В нея може да се събере до 7 л течност.Рафлезията често расте по пътечки, по които минават слонове. Според някои изследователи тези тежки животни смачкват намиращите се в краката им растения заедно с плода и пренасят полепените по стъпалата си семена. Разпространяването на семената може да се извърши и от гризачите, които ядат плода.
zeleno.bg
И любовта е негов цвят
Време за отчаяние няма.
Има едно полусъществуващо
цвете в ума ми.
Вярата е негов корен.
Място за отчаяние няма.
Има едно полудишащо
цвете в душата.
Надеждата е негов стрък.
Живот в отчаяние няма.
Има разцъфтяващо
цвете в сърцето.
И любовта е негов цвят.
Будители народни-прослава и поклон!
Химн на народните будители!О, будители народни,
цял низ светли имена,
чисти и сияйни, благородни,
вий сте наште знамена.
Нам за вечни времена.
Горди сме с история славна,
горди сред славянски род.
С Кирил и Методий пламна
пламък светъл на възход.
С писмена към нов живот!
Ботев, Левски - великани
с тях и *сонм дейци безчет
със смъртта си по балкани
род прославиха със чест!
Нек пребъдат в слава, чест!
Чест и слава, вечна слава,
вам, будители народни!
Вашта памет вдъхновява
към дела за светли дни.
Към дела за светли дни.
Добри Христов
obrazovanie
Кръговрат
Научих се
да не обичам.
Научих се
и да не мразя.
И усвоих системата-
безразличие.
Душата си
от болката ще пазя.
Ще има утре.
Днес го няма.
Но вчера
също се прокрадва.
И всичко
кръговрат е!
А болката ми?
Кой ми я открадна?!
Но ти подавам ръка
Погледнах в очите ти,
болка усетих
и някаква скрита тъга.
И ярост стаена,
дълбоко прикрита-
стоока самотна душа.
Мен също боли ме,
аз също тъгувам,
аз също така съм сама.
И ярост в душата си
също прикривам,
но ти подавам ръка.
10 неща, които трябва да имате за Есен-Зима 2009-2010
Кожен клин
Без кожен клин не може. Първо, навлезе още миналата година, така че ти може и да не навлизате в излишни разходи. Второ, стои адски секси, тъй като стяга краката. Трето, може да бъде носен под жилетка, пуловер, рокля, туника и какво ли още. Четвърто – ако все още не си се убедила, че е must, няма нужда от четвърто. Типични и basic предложения ни показват Alessandro dell Acqua и Dsquared. Emilio Pucci вкарва малко разнообразие с ципове и пр., но пък ефектът отново е зашеметяващ.
Плетива
Прежда, вълна, куки, баби, жилетки, пуловери – всичко върши работа. Меко, удобно, скрива дефектите, защото е по-обемно дори и от вас. На всичкото отгоре топли. Няма да сбъркаш с модел тип шал-жилетка – присъстваше навсякъде по catwalks.
Прозрачен топ
Лятото може и да е свършило, но това не означава, че ние ще си останем вкъщи. Още по-малко, че ще тръгнем навлечени вечер. Разбира се, че ще оставим ярките цветове и флоралните мотиви на някоя от по-горните етажерки, поне докато не дойде месец май. Прозрачният топ е идеалният вариант в този случай. Ако изключим гореописаните фактори, той просто стои страшно секси. Защо? Ами защото е прозрачен. Хем нещо се вижда, хем нищо не се вижда. Както знаем полускритото се оказва най-интересно…Barbara Bui и Luca Luca определено с се постарали.
Вълнено костюмче
Можете ли да си представиш зимата без вълнено костюмче. Жените го познават в този му вариант от близо век вече. Следователно – не можеш. Вълненото костюмче, което майка ти е носила се връща всеки септември и си заминава всеки април. И така сто години подред. То е задължително, защото е стилно – с него може да отидеш навсякъде през деня и пак ще те погледнат с добро око, било то и по различни причини. Пионерът Chanel отново е тук – просто няма как да отсъства. Предложенията на Prada, Ralph Lauren и Bottega Veneta обаче също не са за изпускане.
Кожено яке
И то като вълненото костюмче заема почетно място всяка една година. С малки промени, то все пак си остава класика. С ревери, без ревери, с капси или пък без ресни. Тук там се появява и мъх – като при Gareth Pugh. Stella McCartney и Balmain пък залагат на рокерския елемент – с ревери и някое и друго синджирче. Класиката обаче си е класика – изчистена и винаги на място.
Кадифе
Луи II, V, VI – много пурпур, много злато и много кадифе. Aquilano e Rimodi – и той по същия начин. Кадифето се завръща с пълна сила. Много стилно, но най-вече много кралско – в добрия смисъл. Elie Saab, Ferre и Victor&Rolf продължават традицията – било то в черно или пък зелено. Върху рокли и жилетки. И не, не чакай новогодишната нощ, за да се издокараш по подобен начин. Днес е модерно другото кадифе.
Ботуши над коляното
Спомняме си ги още от „Хубава жена”, когато Джулия Робъртс влезе с тях в penthouse апартамента на Ричърд Гиър. И стана символ – на жените, на хубавите жени и на (не)прикритата женска сексуалност. Тази година ще ги виждаме навсякъде. Haider Ackermann държи на черното, а Roberto Cavalli както винаги експериментира – с телесно. При Peter Jensen напомнят на тиролски ботуш, а при Antonio Berardi са от зелен велур. Харесваме ги, защото са страшно женствени.
Бельо на показ
По стилен начин, разбира се. Елементи от него откриваме навсякъде – в рокли при Richard Nicoll или пък направо в корсети – при D&G, разбира се. Dolce&Gabbana и Givenchy не само използват елементи от бельото – било то дантели или нещо друго, те загатват самото бельо – под черно и леко прозрачно.
Драперии
Виждаме ги върху рокли. Материите са гладки, падащи и много лъскави. Donna Karan и Givenchy, Doo Ri и Marchesa – лъскаво, трико. И Devi Kroell разбира се – със сатен. При това червен.
Кожa с косъм
Палтото си е палто – абсолютният must за зимата, било то сега или пък след 5 години. Кожата, както самa забелязваш, присъства навсякъде тази зима – от клинове, през високи ботуши до якета. Първо, топли. Второ – стилна е. Трето – класика е. Dolce&Gabbana и Alexandro dell Acqua не могат да го пропуснат – само че с много, много дълъг косъм.
Апрески
Едните ги обожават, другите не могат и да ги погледнат. Ние ги харесваме. Най-популярни си остават австралийските UGG boots, които заляха цяла Европа – особено Великобритания. Те обаче не са единствените – ботушките се качиха и на catwalk-а този сезон. Bernhard Willhelm и Nathan Jenden се справиха много добре, при това в разнообразни цветове. Пионерите обаче си остават UGG.
Туид
Преди няколко години се завърна „с гръм и трясък”. В розово, синьо и какво ли още не. И оттогава не изчезва. Няма и причина за това. Стилен, а ние го харесваме. Alexander McQueen направи абсолютна революция в тази област.
Без кожен клин не може. Първо, навлезе още миналата година, така че ти може и да не навлизате в излишни разходи. Второ, стои адски секси, тъй като стяга краката. Трето, може да бъде носен под жилетка, пуловер, рокля, туника и какво ли още. Четвърто – ако все още не си се убедила, че е must, няма нужда от четвърто. Типични и basic предложения ни показват Alessandro dell Acqua и Dsquared. Emilio Pucci вкарва малко разнообразие с ципове и пр., но пък ефектът отново е зашеметяващ.
Плетива
Прежда, вълна, куки, баби, жилетки, пуловери – всичко върши работа. Меко, удобно, скрива дефектите, защото е по-обемно дори и от вас. На всичкото отгоре топли. Няма да сбъркаш с модел тип шал-жилетка – присъстваше навсякъде по catwalks.
Прозрачен топ
Лятото може и да е свършило, но това не означава, че ние ще си останем вкъщи. Още по-малко, че ще тръгнем навлечени вечер. Разбира се, че ще оставим ярките цветове и флоралните мотиви на някоя от по-горните етажерки, поне докато не дойде месец май. Прозрачният топ е идеалният вариант в този случай. Ако изключим гореописаните фактори, той просто стои страшно секси. Защо? Ами защото е прозрачен. Хем нещо се вижда, хем нищо не се вижда. Както знаем полускритото се оказва най-интересно…Barbara Bui и Luca Luca определено с се постарали.
Вълнено костюмче
Можете ли да си представиш зимата без вълнено костюмче. Жените го познават в този му вариант от близо век вече. Следователно – не можеш. Вълненото костюмче, което майка ти е носила се връща всеки септември и си заминава всеки април. И така сто години подред. То е задължително, защото е стилно – с него може да отидеш навсякъде през деня и пак ще те погледнат с добро око, било то и по различни причини. Пионерът Chanel отново е тук – просто няма как да отсъства. Предложенията на Prada, Ralph Lauren и Bottega Veneta обаче също не са за изпускане.
Кожено яке
И то като вълненото костюмче заема почетно място всяка една година. С малки промени, то все пак си остава класика. С ревери, без ревери, с капси или пък без ресни. Тук там се появява и мъх – като при Gareth Pugh. Stella McCartney и Balmain пък залагат на рокерския елемент – с ревери и някое и друго синджирче. Класиката обаче си е класика – изчистена и винаги на място.
Кадифе
Луи II, V, VI – много пурпур, много злато и много кадифе. Aquilano e Rimodi – и той по същия начин. Кадифето се завръща с пълна сила. Много стилно, но най-вече много кралско – в добрия смисъл. Elie Saab, Ferre и Victor&Rolf продължават традицията – било то в черно или пък зелено. Върху рокли и жилетки. И не, не чакай новогодишната нощ, за да се издокараш по подобен начин. Днес е модерно другото кадифе.
Ботуши над коляното
Спомняме си ги още от „Хубава жена”, когато Джулия Робъртс влезе с тях в penthouse апартамента на Ричърд Гиър. И стана символ – на жените, на хубавите жени и на (не)прикритата женска сексуалност. Тази година ще ги виждаме навсякъде. Haider Ackermann държи на черното, а Roberto Cavalli както винаги експериментира – с телесно. При Peter Jensen напомнят на тиролски ботуш, а при Antonio Berardi са от зелен велур. Харесваме ги, защото са страшно женствени.
Бельо на показ
По стилен начин, разбира се. Елементи от него откриваме навсякъде – в рокли при Richard Nicoll или пък направо в корсети – при D&G, разбира се. Dolce&Gabbana и Givenchy не само използват елементи от бельото – било то дантели или нещо друго, те загатват самото бельо – под черно и леко прозрачно.
Драперии
Виждаме ги върху рокли. Материите са гладки, падащи и много лъскави. Donna Karan и Givenchy, Doo Ri и Marchesa – лъскаво, трико. И Devi Kroell разбира се – със сатен. При това червен.
Кожa с косъм
Палтото си е палто – абсолютният must за зимата, било то сега или пък след 5 години. Кожата, както самa забелязваш, присъства навсякъде тази зима – от клинове, през високи ботуши до якета. Първо, топли. Второ – стилна е. Трето – класика е. Dolce&Gabbana и Alexandro dell Acqua не могат да го пропуснат – само че с много, много дълъг косъм.
Апрески
Едните ги обожават, другите не могат и да ги погледнат. Ние ги харесваме. Най-популярни си остават австралийските UGG boots, които заляха цяла Европа – особено Великобритания. Те обаче не са единствените – ботушките се качиха и на catwalk-а този сезон. Bernhard Willhelm и Nathan Jenden се справиха много добре, при това в разнообразни цветове. Пионерите обаче си остават UGG.
Туид
Преди няколко години се завърна „с гръм и трясък”. В розово, синьо и какво ли още не. И оттогава не изчезва. Няма и причина за това. Стилен, а ние го харесваме. Alexander McQueen направи абсолютна революция в тази област.
club.bg
Кой е измислил Хелоуин?
Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните.И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин! За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна. А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта. Но тази весела нощ била и най-страшната в годината.Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си. През 43 г. пр. Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows? Eve или съкратено Halloween. По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en, който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската. Почерпи, за да не ти напакостя! Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя).Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа). През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди.
zadoma
Витамините за коса
Витамин В2
Липсата му в организма се забелязва лесно. Ако скалпа е мазен, а краищата на косата са сухи – именно този витамин е в минус. Той допринася за здравия вид на косата и може да се набави чрез млечните продукти, месото, черния дроб и пълнозърнестия хляб.
Витамин В3
Витамин В3
Той е свързан с наситения цвят на косата и блясъка, ако липсва тя изглежда зле и дори посивява по-бързо. Този витамин отговаря за пигментацията. Освен това косата расте много по-бавно при недостатъчност на В3. Съдържа се в говеждото месо и черния дроб, в бирената мая, рибата и в зърнените закуски.
Витамин В5
Витамин В5
Играе важна роля в поддържането на имунитета и се отразява на косата. Укрепва корените й и подобрява храненето с кислород. Намира се в птичето месо, яйчения жълтък, зърнените закуски, броколи и бирена мая.
Витамин В6
Витамин В6
Ако страдаш от себорея и сухота на кожата, причината е в липсата на този витамин. Може да се набави от пилешкото, рибата, свинското месо, яйцата, соята, зеленчуци, банани, орехи, картофи, зеле и зърнени закуски.
Витамин В9
Витамин В9
За бързия растеж на косата и за гъстотата й способства витамин В9. Намира се в зеленчуци, извара и рибата.
Витамин В10
Витамин В10
Помага за поддръжката на хубав цвят и предпазва от ранно посивяване. Нужни са млечни продукти, ориз, картофи, риба и орехи.
Витамин В12
Витамин В12
Има отношение към растежа на косата и нейната здравина. Косопадът и сухотата са признак на недостиг. Витамин В12 се съдържа в месо, в морските продукти, млечните продукти и в жълтъка.
Витамин Вс (фолиева киселина)
Изключително важен витамин, необходим за производството на нови клетки. Оказва важно влияние върху растежа на косата. Съдържа се в зеленчуците, черния дроб и бирената мая.
Витамин С
Витамин С
Задачата му е да поддържа кръвоносните съдове здрави, а по тях кръвта достига и до корените на косата. Благодарение на него се подобрява кръвообръщението на кожата на главата, тоест косата се храни пълноценно и се предотвратява косопада. Витамин С се съдържа най-вече в цитрусовите плодове, в горските плодове и в шипката.
Витамин А
Витамин А
Особено полезен при суха и чуплива коса. Спомага да се възстанови структурата на повредената коса, придава блясък и еластичност. Намира се в рибата, маслото, жълтъка, морковите и повечето зеленчуци. Под името ретинол се среща много често в козметични препарати – шампоани, маски за коси.
Витамин Е
Витамин Е
Участва в преноса на кислород в кръвта, подобрява кръвообръщението и укрепва имунната система. Недостигът на витамина се отразява на растежа на косата и дори става причина за косопад. Витамин Е се съдържа в орехите, в суровите семена и в слънчогледовото олиото.
moetodete.bg
Фън-шуй и цвета на дрехите:)
Загадъчната дума фън-шуй в превод означава само: вода-вятър, но това понятие включва в себе си много, например, от архитектурата, астрологията и био-енергетиката. Смята се, че това китайско изкуство дава съвети само в областта на подреждането и благоустройството на жилището, но знанията на фън-шуй засягат многото страни на живота, и модата не е изключение.
Дрехите и аксесоарите в източните страни се смятат за продължение на самия човек, а и често професията на човека може да се определи по дрехите му.
Когато избираме дрехи фен-шуй ни съветва да се ориентираме по пет основни космически цвята - червен, жълт, зелен, бял и черен.
Черният и белият цвят символизират вечното противопоставяне на доброто и злото, нали даже в приказките добрите герои са облечени в светли дрехи, а лошите в черни. Обаче в света доброто не може да съществува без злото, затова и двата цвята се смятат за свещени, и ги избират за особени церемонии (сватби или тържествени приеми). Черният цвят понякога използва, за да покажат особеното положение (например, монашеското расо или строгия делови костюм). А когато се съчетаят тези два цвята се образува трети - сив, които символизира парите и среброто (например, костюмите на английските аристократи са сиви).
Червеният е символ на властта и активната жизнена сила, затова червеното червило се смята за най-сексуално, а червеното бельо прави жената особено привлекателна в очите на партньора. Този цвят е най-подходящ за привличане на любов и страст.
На всички е известен израза "жълтата тениска на лидера", нали именно жълтият цвят помага за концентрацията на мислите и намирането на най-добрият способ за решаване на проблемите. жълтия цвят се смята за цвета на земята и слънцето, той не дразни, а настройва околните положително и оптимистично. Неговите роднини - бежовия и пясъчния са подходящи за ежедневно облекло, добре се съчетават с други цветове и не развалят общия цветови фон.
Зеления - живителен и успокояващ цвят, цветът на тревата и дърветата. За бързо излекуване и възстановяване се препоръчват всички нюанси на зеленото. Той способства за сливане с природата, а в съчетание с нежнорозов символизира любовта и щастието. Това се обяснява с това, че романтичните срещи се асоциират с букет цветя.
Розовият цвят носи в себе си чувственост и доброта.
Различните нюанси на червеното - вишнев, малинов, оранжев цвят са много женствени и необичайни. Това оптимистични цветове, които веднага ни дават да разберем, че човекът, който ги е избрал е решителен и интересен.За привличане на любов и късмет в живота е най-добре да се използват в облеклото различни комбинации ярки цветове (зелено и червено) с черно и бяло. А към дънките фен-шуй се отнася доста хладно. Смята се, че светлосиният цвят е цветът на небето, на просветлението, а хората които избират панталони с този цвят, прекъсват връзката си с космоса. Затова, когато избирате дънки е по-добре те да не са с класическия светло-син цвят.
Фън-шуй отдава голямо значение и на платовете, препоръчват се натурални тъкани - коприна, лен, памук и др.
zajenata.net
Димитровден e-26.10
На 26 октомври Българската православна църква чества Димитровден. На този ден се почита паметта на Свети Димитър. Според народните предания празникът дава началото на зимния период. Имен ден празнуват всички, които носят имената Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и други.
Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Празникът е смятан за началото на зимата и студа и поради тази причина светецът се свързва със света на мъртвите. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима“. Около празника е и една от най-големите Задушници.
Според народните вярвания Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Според житието Свети Димитрий е роден в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо преследване срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун".
Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Той е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и произвидните им имена.
Градовете Сливен, Видин и Радомир са избрали Димитровден за свой празник. Днес е и професионалният празник на строителите.
Българската православна църква почита на 26 октомври паметта на Свети Великомъченик Димитрий Мироточец. Народният култ към Свети Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Свети Георги. Празникът е смятан за началото на зимата и студа и поради тази причина светецът се свързва със света на мъртвите. Широко разпространена е поговорката „Свети Георги лято носи, а Свети Димитър — зима“. Около празника е и една от най-големите Задушници.
Според народните вярвания Свети Димитър язди червен кон, а снежинките падат от бялата му брада. На Димитровден се прибират ралата на сухо, редят се дървата за зимата, очакват се първите снегове.
Според житието Свети Димитрий е роден в трети век в Солун, където баща му е бил градоначалник. Той тайно е вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо преследване срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий. След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби, руси. Свети Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Свети Димитрий от Солун".
Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Той е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
На този ден празнуват Димитър, Димитрина, Димка, Димо, Митра, Митьо, Димана, Димитра и произвидните им имена.
Градовете Сливен, Видин и Радомир са избрали Димитровден за свой празник. Днес е и професионалният празник на строителите.
BPost.bg
Малкият принц
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Това е една от най-известните и най-обичаните приказки на света; загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
:slovo.bg
Абонамент за:
Публикации (Atom)