Искам...

Как искам да не те познавах,

да не бях опитвала от допира на твоите ръце,

да не бях виждала очите ти,

да не бях чувала смеха ти,

да не ме беше виждал такава каквато ме видя-сама и разплакана.

Иска ми се да не бях чувала твоите думи,

да не бях повярвала на твоите лъжи,

да не бях ти се доверявала толкова лесно,

но уви времето назад немога аз да върна-

то продължава напред да си лети.

Не мога да се върна в онзи миг,когато за пръв път те видях,

а искам аз сега по това време на това място да не бях.

Не трябваше да искам да съм близо до теб,

не трабваше да се влюбвам.

Вече зная аз ,но късно го разбрах:

без сърце съм и камък във гърдите ми тупти

и душата ти ми разруши-

със жестоките си и глупави игри.

Защо повярвах аз на твоите лъжи,

защо със мен се подигра,

защо не бе жесток какъвто си сега,а беше добричък и не вярвах,

че можеш да лъжеш или за нещо да имаш вина.

Мислех,че с мен си честен,а маска е било това

защо не беше безразличен,какъвто си сега,

а беше мил към мен,излъчваше топлина,

а сега студен си като нощта.

Нима си мислеше,че любовта ми е просто на шега.

Но това трябва да ми послужи за урок.

Не трябваше да се оставям на ласките ти,

не трябваше да става това,което стана тогава.

Защо трябваше да се запозная с теб,

защо не се доверих на моите близки,

вярвах сляпо на теб през цялото време.

Как може да ме предадеш и лъжите,които изричаш всеки ден просто ей така да отречеш.

Забавлявал си се с факта,че съм влюбена в теб.

Как преди не съм подозирала що за човек си?

Как искам да не те познавам...

колко грешки щях да си спестя,колко сълзи нямаше да пролея

и колко болка нямаше да изтърпя!

...но остави ти следа-без която аз немога за нищо на света!