В Южна Арабия и Сомалия расте картеровото дърво, Boswellia carteri (сем. Burseraceae). Като се направи разрез на стъблото и на дебелите клони, от растението изтича млечен сок, който застива във въздуха във формата на жълтеникави зрънца. Те се наричат тамян и съдържат от 4 до 7% ароматично масло. Някога тамянът е намирал приложение в лечебното дело, главно за пластири на трудно зарастващи гнойни рани. Сега пръчици от тамян се употребяват като тлеещо ароматично вещество. При изгаряне тамянът дава характерен дим с необикновена ароматична миризма. Слага се в кандилата по време на богослужение и като добавка в ароматични пръчици, свещи и др.В Мала Азия и на полуостров Крит е популярен критския тамян, който се получава от диворастящите храсти Cistus creticus и C. cyprius (сем. Cistaceae). Интересен е начинът на получаването му. Той се отделя от кората на стъблото и клоните по време на случайно увреждане, например от животни които пасат наоколо. Зрънцата смола лесно полепват по козината на животните, докато пасат листата, а пастирите после вчесват животните и я обират, като правят от нея пръчици или питки. Смолата е кафява, разтяга се и има приятна миризма. Съдържа летливо масло, което няма търговско значение и се употребява само от местното население.В страните на Изтока има разновидност на тамяна. Тя се получава, като се направи разрез на кората на Commiphora abyssimica (сем. Burseraceae). Това дърво се отглежда в Южна Арабия и Етиопия. Смолата, която изтича, се сгъстява на въздуха във формата на тъмнокафяви зрънца. Съдържа до 10% масло, което се използва и в парфюмерията. Още от древността това вещество е важен продукт, ценен като златото. В древен Египет го използвали заедно със смолата на кедровото дърво и мускатовото масло за балсамиране. Сега се употребява като ароматично средство при религиозните обреди.
zeleno.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар