Не ме преследвай повече в съня ми
и ежедневието ми диво пощади.
Душата ми не оковавай във вериги
и любовта не крий зад сто врати.
Не ми припомняй грешките отминали,
в огнището изгаснало жарава не търси.
На старите ми рани неизстинали,
не слагай сол-кръвта ще изкипи.
Не идвай вече-извървените пътеки
са целите покрити със бодли.
Ти лъга ме безкрай,за хилядолетия-
от твоето присъствие и днес боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар