Живял едно време един мъдър и справедлив човек.В неговите съвети всички винаги се вслушвали.Една нощ там,където живеел,измрели всички кучета.На заранта хората отишли при мъдреца и му казали какво се е случило.
-Нищо,всичко ще бъде добре-отговорил той.
Следващата нощ измрели всички гласовити петли.Пак отишли хората при мъдреца и той пак отвърнал:
-И това е за добро.
-Чудна работа!-възразили хората.-Кучетата ни пазеха,петлите с песен ни будеха сутрин.Какво му е доброто,щом вече ги няма?
-Знае ли човек,знае ли...-отвърнал мъдрецът уклончиво.
На третата нощ се опитали да запалят огън,но огънят не се палел.
-Каква е тази беда?Нищо не разбираме...-хората вече се молели.
През това време вражеска войска нападнала страната,рушала,грабела и палела завладените села и градове.Когато враговете стигнали до селото на мъдреца,техният военачалник се зачудил:
-Не се вижда светлина,нито кучета лаят,нито петли пеят.Сигурно и хора няма тук.Пусто село,празни къщи.За какво ни е?
И така враговете си отишли.А селото си останало непокътнато.
Прав бил мъдрецът,като казвал:"Всяко зло-за добро."
/“Злото,което вършат хората,живее след тях;доброто често го погребват заедно с техния прах”У.Шекспир/
Няма коментари:
Публикуване на коментар