Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Това е една от най-известните и най-обичаните приказки на света; загадъчна история, обожавана еднакво от деца и възрастни.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
От издаването си през 1943 година "Малкият принц" - омайващата история за златокосото момче от друга планета, което идва на земята, за да търси тайната на скъпата си роза - е преведена на 120 езика и всяка година от нея по света се продават милиони екземпляри. Авторът, летецът Антоан дьо Сент- Екзюпери, който през 1944 г., по време на фашистката окупация на Франция изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет, е смятан за литературен гений, превърнат е в национален герой. "За мнозина той е Свети Сент-Екзюпери" - казва един от биографите му. Но докато Франция празнува стогодишнината от рождението му, три наскоро излезли книги показват писателя, чийто портрет се появява върху банкнотата от петдесет франка, в друга светлина.
Почитателите на Сент-Екзюпери бяха крайно удивени от новите разкрития, според които техният герой има по-човешки облик: невротичен, слабоволев и нерядко жесток донжуан, който не успява да живее според възвишените идеи на творбата си.
Твърди се, че "Малкият принц" далеч не е вълшебна приказка за чистотата и саможертвата, това е разказ за безразборните любовни връзки и изневярата, хитро замаскирано прощално писмо на самоубиец, завършено скоро преди той да изчезне. Вълшебната приказка започва с това как, след като самолетът му се е разбил сред Сахара на хилади километри от населено място, разказвачът среща малкия принц, който го моли да му нарисува овца - саздание, за което странният посетител от другия край на Вселената е чувал, но никога не е виждал. Принцът обяснява, че живее самичък на малка планета не по-голяма от къща и има три вулкана - два действащи и един угаснал - и една роза, невероятно красива и извънмерно горда, на която според него няма равна в цялата Вселена. Но когато идва на Земята, той с покруса открива, че тук има хиляди рози като неговата, докато мъдрата лисица не му казва тайната на неговата роза. Накрая като Сент-Екзюпери малкият принц изчезва тайнствено - вероятно се връща на своята планета при своята роза.
Днес се смята, че прочутата приказка е вдъхновена от продължителната страст на Сент-Екзюпери към жена му, латиноамериканката Консуело, презирана и отбягвана от аристократичното му католическо семейство и пренебрегвана от неговите биографи - сред които и една от любовниците му. Това е страст, която оцелява след порeдица разрушителни любовни истории - и негови, и нeйни, жестоки скандали, мъчителни раздели, когато двамата вече не могат да се понасят, и нежни помирявания, когато разбират, че не могат да живеят разделени. Но враговете на Консуело толкова успешно съумяват да я изтрият от разказа за Сент-Екзюпери, че и до днес мнозина читатели във Франция дори не подозират, че писателят е бил женен.
Новоизлезлите книги описват друга Консуело, която няма нищо общо с разрушителното влияние върху Сент-Екзюпери, което дълго време й приписват нейните критици - Консуело като прототип на гордата бодлива роза, на която е предан малкият принц. "Спомени за Розата", която e в списъка на бестселърите, е основана на дневника на Консуело, запечатан през 1947 г., който представлява завладяващ разказ за бурния й тринайсетгодишен брак с писателя-летец. В него тя си спомня как през първата им брачна нощ Сент-Екзюпери заспал облечен на един диван; на друго място пише как вендъж, когато по време на едно от многото им отчуждавания внезапно се върнала в парижкия му апартамент, видяла някаква жена със зелена рокля да се скрива в банята. Друг път намерила кърпичката му, цялата в следи от червило, открила и любовни писма до друга жена, в които той пишел: "Ако утре поискаш от мен да прекарам с теб насред морето седем години, ще напусна жена си без дума за сбогом." Консуело твърди, че дори когато двамата се сдобрявали и пак заживявали заедно, жестоките унижения продължавали - веднъж любовницата му се обадила в четири през нощта и поискала да говори с него; "Знам, че мъжът ти не спи", казала тя.
Английският писател и журналист Пол Уебстър, който наскоро издаде биография на Консуело, казва, че признанието за нейната значимост при създаването на "Малкият принц" е разгневило роднините на писателя - които хвърлят съмнения върху надеждността на дневниците - и е шокирало преданите му читатели. "За мнозина французи самият Сент-Екзюпери е малкият принц - чиста и невинна душа. Но тези книги буквално разрушават мита за неговите идеали за чистота, саможертва, преданост и вярност, защото всичко това като че ли липсва в действителния му живот.
Ако се чете на фона на вихрения му, страстен и често нещастен брак и желанието му за самоубийство, това изобщо не е прекрасна детска приказка. Това е разказ за изневярата, за сдобряването на двама души, които са си били изключително неверни, разказ за самоубийството. А точно това не искат да чуят неговите роднини и почитатели."
Консуело е двайсет и девет годишна, омъжвана три пъти и овдовяла, когато се запознава със Сент-Екзюпери на коктейл в Буенос Айрес през 1930 г. Тогава писателят работи в аржентинските авиолинии. Той мигом е пленен от дребничката, но кипяща от енергия дъщеря на собственик на плантации за кафе от Ел Салвадор. Един от бившите й любовници, латиноамерикански дипломат, когото тя изоставя заради Сент-Екзюпери, по-късно пише: "При тази жена опасността се крие не в нейната красота, а в умението й да улавя мъжете с думи. Тя ги омагьосва с гласа си."
Нейният спомен за тази първа среща също е романтична приказка. Тя описва как точно се е канела да си тръгва, когато Сент-Екзюпери дошъл и почти я принудил да седне в едно голямо кресло, като настоявал да остане и да говори с него. По-късно вечерта предложил да я заведе с приятелите й на разходка със самолет, за да гледат залеза над града. Тя никога дотогава не била летяла, и все пак неохотно се съгласила - озовала се на мястото на втория пилот. След като излетели, Сент-Екзюпери поискал да го целуне, а след като отказала, заплашил, че ще разбие самолета и всички ще загинат. Тя се предала и още преди да се приземят, получила предложение за женитба.
Като външност и темперамент двамата са много различни: той е едър и малко тромав мъж, който не обича конфликтите, а тя - дребна и слабичка, но с буен и агресивен характер. В емоционално отношение си приличат повече - и двамата имат детски, свободни души, които така и не са пораснали, със силно въображение и творчески дух - той пише и рисува графики, тя се занимава с живопис и скулптура; и двамата са в състояние да превръщат сивия живот в приказка.
Независимо от оскъдицата и честата смяна на жилища заради внезапен недостиг на средства, в Париж двамата стават част от творческия beau monde, като отхвърлят буржоазните норми на предвоенна Франция в замяна на по-освободен начин на живот.
Консуело е запленена от знаменитите мъже и е изпълнена с амбиции мъжът й, който дотогава е написал само една кратка книга - "Южна поща", да стане прочут. Затова го подтиква да пише, като понякога отказва да си легне, докато той не завърши определен брой страници. Това е символична връзка. Той е неуверен и има нужда от постоянно поощряване. Настоява тя да чете и да одобрява всичко, което е написал - дори посред нощ.
Приятелите им, между които и сюрреалистът Салвадор Дали, свикват с неуместните им телефонни обаждания по време на честите им кризи. "Вие не сте съпружеска двойка, вие сте заговор срещу съня" - пише един от тях.
Но когато двамата откриват, че действителността не може да бъде приспособена към идеалистичните им фантазии, се разиграват ужасни сцени, които ги хвърлят в обятията на други любовници. А много често Сент-Екзюпери търси самотен покой с истинската си любовница: летенето. Сам в небесата, той може да си позволи безкраен полет на въображението и да превърне своенравната си, опърничава Консуело в идеалната жена. И когато самолетът му се разбива, както става често, понякога едва ли не с фатални последствия, тя винаги се втурва натам, макар веднъж да установява, че една от любовниците му е стигнала преди нея.
През 1938 г. те заживяват отделно. Раздялата изглежда окончателна, когато Франция е окупирана от нацистите две години по-късно и Сент-Екзюпери търси убежище в Америка заедно с голяма част от културния елит на страната. Когато жена му идва при него след още две години, той я настанява в отделен апартамент, достатъчно далеч, за да не му се пречка, но и достатъчно близо, както си спомня тя, за да може да вижда "как идват и си отиват" другите жени в живота му. Но за да се спасят от задушаващата нюйоркска жега, през лятото на 1942 г. двамата се преместват извън града във великолепна къща, притежавана някога от Грета Гарбо, на Норт Порт, където Сент-Екзюпери пише "Малкият принц".
Той така и не разбира за невероятния си успех. Книгата излиза една седмица преди нейният автор - който гори от желание да даде своя принос във войната срещу Германия - да се върне на активна служба и да бъде изпратен в Южна Африка и Корсика. Но на 31 юли 1944 г. самолетът на Сент-Екзюпери изчезва над Средиземно море при разузнавателен полет до Южна Франция и писателят е обявен за "безследно изчезнал".
Освен високонравствена приказка "Малкият принц" може да се окаже и хитро прикрито посление за самоубийство, ако се има предвид, че писателят често изразява подобни мисли и че книгата е завършена малко преди изчезването му. Френският историк Ален Вирконделе, който наскоро издаде книга с непубликувани досега снимки и документи от колекцията на Консуело, твърди, че е време френските читатели да научат истината за Сент-Екзюпери и за "Малкият принц". "Аз не искам да разрушавам мита, искам да го поставя в контекста на действителността. Ако той леко накърнява репутацията на Сент-Екзюпери - така да бъде. Съжалявам, но действителността е такава" - казва той.
"Той не е нито ангел, нито архангел, както смятат някои. Но не е и дявол. Той просто е човек; човек, който може да бъде жесток, несправедлив, мразен, да гледа трагично на живота, но който в същото време е бил страстен, поетичен и е обичал живота."
Точно както в "Малкият принц" момчето, както и Антоан дьо Сент-Екзюпери, просто изчезва от лицето на земята, тази мъчителна, но истинска любовна история, останала скрита толкова дълго, не стига до приказен завършек. Вместо "и заживели щастливо до края на живота си" идва трогателна епитафия. Не откриват нито тялото на Сент-Екзюпери, нито самолета му. Но през 1998 година, повече от петдесет години след изчезването му и почти двайсет години след смъртта на Консуело, един рибар в Средиземно море намира в мрежата си сребърна гривна. На нея са гравирани две имена: Антоан и Консуело.
:slovo.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар