Веднъж стария мъдър котарак наблюдавал малкото котенце. Котенцето бягало в кръг и се опитвало да си хване опашката. Стария котарак стоял и наблюдавал, а малкото котенце се въртяло, падало, ставало и отново хуквало след опашката си.
-Защо си гониш опашката? – попитал стария котарак …
- Казаха ми – отвърнало котето – че моята опашка, това е моето щастие, и затова се опитвам да го хвана.
Стария котарак се усмихнал, така както могат да се усмихват само старите мъдри котараци и казал:
- Когато и аз бях малко котенце, също ми казаха, че в моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след опашката си и се опитвах да я хвана. Падах без сили, ставах и отново се опитвах да я хвана. В един момент се отчаях и тръгнах. Просто тръгнах на където ми видят очите. И знаеш ли какво забелязах изведнъж?
- Какво? – с удивление попитало котенцето?
- Забелязах, че където и да отида, опашката ми винаги е с мен…
1 коментар:
щастието е в нас. Никой не може да ни го даде или вземе....дори враговете ни. Ако имаме душевен мир, откриваме в себе си толкова неща правейки ни щастливи(е или поне доволни, че таз дума щастие) . Много е хубаво написаното. Никога не ходи в Габрово,слънчице.....нека нашите опашки винаги са с нас навсякъде.
Публикуване на коментар